КОПНЕЖИ и НАДЕЖДА за Япония

Бях в „творческа” дупка … поради много работа, нови проекти и четене. Музата обаче окончателно си отиде след 11-ти март. В ранните часове на този ден, CNN предаваше на живо трагедията сполетяла страната на изгряващото слънце. Днес всички говорят за Япония и силата на японския дух. Аз няма да направя изключение. Скърбя за жертвите и пострадалите от силното земетресение и последвалото цунами, скърбя за обречените, които се борят с овладяването на ядрената катастрофа във Фукушима. И винаги ще бъде така …

 
Най-опустошителното бедствие в Япония от 140 години насам, отново върна мислите ми към природата и моята философия.

Бързащи, вързани, развързани, харчещи, ругаещи, консумиращи, пингвини в императорски поход … забравяме, че Земята не ни преднадлежи. Другото е илюзия и само малцина имат смелостта да променят общоприетия начин на живот. Околосветските стопаджии Лора и Евгени, най-добре илюстрират това и споделят: „Земята не е ресурс, който трябва да се употреби и не е ничия собственост”.

Копнежите за далечното пътуване – до първият изгрев, цъфналите вишни, икебаната, усмихнатите лица, уважението и поклоните, хайку, дзен учителите, йероглифите, чаената церемония, истинското суши и сакето, кимоното, самураите, скоростните влакове, роботите и високите технологии, мира и прогреса, не са си отишли. Може би трябва само да почакат, още малко време. Вярвам, че ще се случи.