А утре?

Без реклама или медийни кампании, една жена прие в обятията и сърцето си изоставено дете. Разбира се, че не е първата, но в този разказ има разлика … Краси, изпълни синовния си дълг. Пожертва личното щастие в грижа за болните си родители и когато ги изпрати от този свят, за стандартна конструкция на живота й беше късно. Какво толкова?! – ще каже някой.

Начетена, спокойна и тиха, неомъжена бяла жена, малко след 40-те, държавен служител, без брат или сестра, без подкрепа от близък човек, без помощ от държавата, самата тя осиновена, си осинови момченце. Днес, вече като майка и родител, ще чуе звънливите детски думи „Честит Празник, мамо!”.

Краси, ти си герой и аз съм щастлива, че си моя приятелка! Свалям ти шапка за решението и смелостта, да носиш тази отговорност и да дариш едно дете, с много радост и щастие!

Нужно ли е да пиша повече за силата и любовта на жената?

Добре де, ще опитам нещо пролетно и в рима … нищо, че отвън е още зима  

Стиховете, които написах за празника, може да прочете тук.