Несполуката моя...

Хубав ден…мнoгo народ ,много нещо се народилo през този месец септември.И като че ли всички празнуват тази събота.И аз реших да попразнувам,ама от вкъщи…Зa един хапнах вафличка, за друг бонбонче.Даже и едно whisky щях да си сипа,ако преди време не се стекоха така обстоятелствата, че това питие си го изпих за цял живот…И реших ей така празнично да загледам някой филм.Поразгледах тук и там,стори ми се интересно едно заглавие Dragon Tiger Gate…Началото те грабва с една зрелищна битка в съотношение 1:100(почти като мащаб на географска карта), ама ти си казваш”Какво пък толко ,може пък да настъпи неочакван, интересен обрат”.И се надяваш…И аз се надявах през първите 40 мин.След това започна да ми харесва…започна да ми харесва "скритата" реклама на Nokia, започна да ми харесва дори най-ръбатия китаец в тази невероятна продукция, дори ми хареса цвета на косата на един и сериозно започнах да се замислям за пребоядисване.И до тук, останалата част от този невероятен шедьовър в киното беше толкова ужасно тъпа ,че единственото следствие бе фактът че ми се досра нетърпимо.Въпреки всичките ми неудобства реших да дочакам края.Надявах се на някоя сърцераздирателна сцена и малко мъдри слова за живота като цяло.Но не би,нямах късмет.Този, който бе отговарял за субтитрите, предвидливо бе пропуснал да приложи такива към последната една минута.И тъй като словото беше китайско се насладих на едно дълго, неразбираемо(поне за мен) бръщолевене.Може би някои ще се зачуди или може би няма, как се спрях точно на този филм.Ама въпреки всичко аз ще си кажа.Бях подведена от мнoгoто положителни коментари, убеждаващи хората, че филма е страхотен.Стигам до умозаключението, че някои личности след като са изгледали филма и са усетили горчивото разочарование на безвъзвратно изгубеният час и половина са решили да повлекат и други със себе си.За момент и аз се зачудих дали да не сторя така.Но няма.Аз ще кажа моята истина на света...Колко е приятно да си честен и колко е тъжно, когато не може да се довериш на другите.