Граници

Та вчера пак гледах "Магистрала 60", там ония филм за лепликорна. Та въпреки, че съм го гледал много пъти и винаги ми е харесвало сравнението на границите с "предпазен клапан", чак вчера се замислих над това и стигнах до няколко много интересни, за мен, изводи.

 Първо, че живеем в свят който рялно няма граници и съответно няма предпазни клапани и това в какво положение е светът. Лудите и ексчентричните вече нямат къде да изразходват енергията си и стават терористи или политици.

Сега защо казвам, че няма граници. Защото тези които съществуват не могат да бъдат използвани като клапани защото не са достъпни за достатъчен брой хора. Например имам желание да хвърля всичко тука и да започна на друго място, на някое диво и неупитомено място, нов живот. Да ама кой ще ме пусне където и да е. Не мога да си хвана багажа и да отода на ISS( Inaternational Space Station), нали или да кажем в Африка.

Не знам до какво ще доведе това "налягане" ако скоро не се появи някой клапан през който да се пропусне това налягане.

Но има надежда. Има граница която никога няма да презтане да съществува, защото е безкрайна. И веднъж научим ли се да я използваме, аз съм сигурен, че човечеството ще има бъдеще.

Тази гранца е Космосът. Варно е, че горе казах, че не е възможно всеки да отиде там, но според това което чета до 2012 трябва да има хотел в орбита около Земята, а от там на Марс и так ....

Та единственият въпрос е дали ще отворим този клапан преди да е стамало късно.