внапредвид ;)

Цялата работа е да определиш, дали думата е подлог, или не. Без да помниш правила, според мен е доста просто, ако си задаваш въпроса "кой".

Пример 1: Задаваш си въпроса "кой". Въпроса или въпросът? Кой задава въпроса? Ти. Следователно "въпроса" е с кратък член.
Пример 2: Аз съм пътя, и истината, и живота. Пътя и живота, или пътят и животът? Кой съм аз? Пътят, и истината, и животът. Следователно правилно е: Аз съм пътят, и истината, и животът.
Пример 3: Моста е изграден с голямо майсторство от българския строител Уста Кольо Фичето. Кой изгради моста? Кольо Фичето, естествено, но самият въпрос е зададен неправилно: във въпроса казваме погрешно "кой изгради", вместо както е в изречението: "Кой е изграден?" И вече е ясно, че трябва да бъде "Мостът ...", а горкият Кольо Фичето в случая не е подлог, макар че се е трепал да строи мост. Поука: не променяй изречението, само замени думата, за която се чудиш, с "кой", за да видиш дали звучи добре.

Друг начин, който ти предлагам, за определяне на пълен или кратък член: Заменяш думата, за която се чудиш, с личното местоимение "той" - ако "той" се превърне в "го" или "него"- тогава отпадат всички съмнения.

Пример 1: Задаваш си въпроса "кой". "Въпроса" заменяме с "той" и става: Задаваш си го. - без съмнение кратък член, просто не е подлог.
Пример 2: Аз съм пътят, и истината, и животът. Заменяме думата, за която се чудим, с "той": Аз съм той. А не "аз съм него", например.
Пример 3: Мостът е изграден с голямо майсторство от българския строител Уста Кольо Фичето. Той е изграден от него.

Този втори начин е подходящ за хора, които са в състояние да зададат погрешно въпроса "от кой" или "на кой", вместо "от кого" и "на кого", и по тази причина да се объркат. Затова мисля, че вторият начин е по-добрият.

Обобщавам: "Кой" или "той" - само това е подлог и заслужава пълния член. Всички други са самозванци.

Мда, все ще се намери някой да се обиди, ако му се каже, че е сбъркал нещо: все едно, че му казваш,че е неграмотен. Аз лично съм човек със самочувствие и не бих се обидила, само бих се зарадвала. Освен в случай, когато например нещо съм се пошегувала, по стар мой си обичай, и някой вземе да ми критикува шеговитата форма, че била неправилна - ама аз затова съм я написала, примерно, защото е смешна. Много силно впечатление ми прави, ако чуя някоя погрешна дума, и не пропускам да я употребя - например вчепетление, или да изпуснеш изпредвид, или еди какво си му повдига репутето (вместо реномето).

На български не ми се е случвало, обаче на руски беше масова практика: кажа аз някой майтап, който се крепи на това, че изречението е погрешно построено - и добронамерените рускини се втурват да ме поправят... за мое добро.

BasiDi, с риск да прозвучи малко нескромно, ето още една лекция по темата за членуването.

О. К. съгласна съм. Дайте предложение как точно да се оформи раздела - като подобщност или нещо друго. То иначе категорията си я имаме :)

Не мисля, че някой за нещо трябва да се обижда - както беше отбелязано вече в коментарите - не става въпрос да поучаваме когото и да било персонално. Иначе - дали да е тема или категория - по-важното е да е удобно за достъп. като се зачудиш за нещо - клик на нужното място и инфото е на линия ;) След 3тия клик повечето хора ще научат за какво става въпрос :)

Хах... "след третия клик" :)) - това ми хареса:)

Вляво, на удобно място, се вижда категорията "Правопис и правоговор", която всъщност ние визираме. Моя ще бъде грижата, ако някой е писал по темата и след това пропусне да си категоризира правилно постинга, аз да му добавя тази категория. Така всички публикации от този род ще бъдат на едно място.

Куини, злато :)