Баба Радка никак не одобри широките и панталони, мърмори дълго и неясно за късите потничета и накрая се примири. Баща и ставаше към девет, въртеше се като оглупял до обяд по широкия селски двор, после сядаше на масата. И не ставаше докато не се напиеха със съседа късно през ноща. Ани можеше да ходи където си иска и да прави каквото си иска, само дето не искаше нищо.

 Една ден дойде внучката на съседите, да прибере дядо си. Не успя, но се запозна...