Джак също се чудеше къде е Коук. Не беше от хората, които използуват изрази като "не вярвам на очите си". Вярваше безрезервно и на сетивата и на интуицията си и това му беше помогнало да оцелее през всичките тези години. Обаче Коук го нямаше и точка. Беше го извел много тихо от попретъпканата конферентна зала на ПАЗАЧА, беше се разсеял за частица от секундата по невероятна едрогърдеста блондинка и ...


Самия Коук беше убеден, че

Денят се процеждаше лениво, като последните капки на пресъхваща река. Дори и тлъстата черна муха в ъгъла на прозореца кротуваше, смазана от жегата...