0 0 гласа

Хермес и Орфей. Херметизъм и орфизъм

 
Хермес и Орфей.  Херметизъм и орфизъм



Под траки се разбират народите заселващи югоизточните територии на Балканите.По своята същност понятието траки има съвсем различно обяснение в литературата.То се формира в насоката на името на речната богиня Траке. Друго тълкуване от диалектните форми е, че траките са войнолюбиви.Смята се, че по този начин бога Арес (бога на войната) е роден в Тракия...
В поемата „Аргонавтика” на  Аполоний Родоски (ІІІ в. пр.н.е.) и във съчинението от ІІ в. на Ариан „Витиниака”. Точно последният е дал сведението за нимфата Траке, която била „майка на Трер” (епонима на тракийският народ „трери”). Откъсът е съхранен при Стефан Византийски: „Трери, народ. От Триер, син на Омбриарей и Траке, както казва Ариан във „Витиниака” (Steph. Byz., FGrHist 156 F 27).

Стефан Византийски твърди, че Ария е едно от по-старите имена на Тракия.  Идва от подопечените на бог Арес или Арий, арийаните(арийците).

Стефан Византийски е хронист, живял в 6век в Александрия. Най-известният му труд е наречен Етника и описва народите, градовете и областите във света. Та там Стефан Византийски пише:
Тракия- това е областта, която била наричана също Перке и Ария 
Θρᾴκη, ..... ἔστι δὲ ἡ Θρᾴκη χώρα, ἣ Πέρκη ἐκαλεῖτο καὶ Ἀρία
Ария, едно от най древните имена на Тракия, Stephanus; това е заради войнствения характер на хората, цялата тази страна Euripides нарича местожителството на Марс - Арес; и Sophocles, негова родина. Речник на древната География от 1773 Лондон.

Кодът на българите е уникален. Той е свързан с мисията ни.  Българският национален трикольор е богомилски код, който ни пази и това е причината да нямаме пленено бойно знаме.  Това е версията, която развива революционерът  и историкът Георги Стойков Раковски. Той подрежда така наречените енергии на Саламандъра – белият, зеленият и червеният - най-силната защитна комбинация и казва – „Ето това ще пази България!”

Достигам до извода, че тракийските светилища са били места за поклонение на бог от най-дълбока древност. И са пълни с образи на първичната божествена реч. Свещарската, казанлъшката гробници.

IYI стои сред скалните рисунки от пещерата Магура, вписан като соларен символ на живота в най-древната сцена на „свещен брак“ между Богинята-Майка и Небесния Отец. На възраст около 10 000 години.

Символите са били създавани чрез число, черта и багра. Число, размер и хармония. Числото и чертата се сливат, за да дадат орнамент. Орнаментът е образцов символ. Най-опростеният орнамент е буквата.
Писмените знаци са инструмент за съобщаване на знания. Когато достъпът до знанията е минавал през посвещаване в съответните мистерии, писмеността е била също с достъп. Няма защо да се чудим, защо гърците не са имали достъп до тракийската писменост. Вероятно са получили достъп само до простанародното писмо, което ние сега знаем като "гръцка азбука". И после се оказало, че траките са пишели с "гръцки букви". Нищо чудно да се окаже, че траките са имали няколко системи за писане. За това няма смисъл да търсим една писменост.

Езикът ни е вълшебен, траките с думи са предизвикали стихия и са потопили персийската флота в морето, заради не спазване на договора. То тогава знанието трябва да е затворено, че докопат ли го неизвисени, биха могли роби да ни направят.

 Писмеността на българите (глаголицата и „кирилицата”)  е съставена от Епископ Урфила  въз основа на тракийското писмо(кирилица) (езика на ангелите) на Хермес. А българицата(на коята пишем в момента) от КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ и школа. Ѧзыкъ блъгарьскъ.
Кирил и Методий нямат заслуга. Дори и където са проповядвали, и досега си пишат на латиница.    Руснаците се чудят как да представят, че кирилицата е тяхна, а Кирил и Методи са измислили нова писменост, защото българите са турци-юдеи и нямали писменост.

Атанас Неделчев: УРфила е социален статус а не лично име. Личното име изведено от Урфила е единственно и само българско. С него увяхват всички тези, Автори и БАНи.
Подобни социални статус и са Даскала, Попа, Бойила и т.н. модела е ясен. 
За нещастие, с цялото ми уважение, Чилингиров не може да погледне зад юдохристиянството. 
Св. Цар Костадин е не-случайно най-големия български светец. Но нито той, свикал първия събор, нито синовете му свикали втория събор, нито основаната от Костадин епископия на Мизия и лично от него назначения за епископ Урфила са юдействащи.
Затова нечетената от Авторите "Веда словена" има само един главен персонаж Урфен, Орфен, Орфей.
УРфила е българското название на Орфей(Orpheu).   

“Тук траките положиха Орфей –жрецът на музите... открил на хората буквите и мъдростта”. ( Д. Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Лик, София, 2010, стр. 465). Виждаме, че дори и гръцки автори са имали смелостта и доблестта да кажат истината определяйки траките в лицето на Орфей като създатели на буквите..." - Алкидамант. Това е само едно сведение в подкрепа на тезата ви, а има още много древни автори, които говорят същото.

В уникалният и емблематичен филм за Севт3,известният белгийски лингвист Клод Брикс, говорейки за Зоне и Самотраки ,казва и ПОКАЗВА една стела с двоен запис, по думите му, на тракийски и гръцки, едновременно!!!Този своеобразен"розетски камък"никъде, никога повече не се обсъжда, включително доколкото помня и в неговата собствена студия за тракийският език!
След 18 мин.  https://www.youtube.com/watch?v=7ytKIFwdh6w&fbclid=IwAR2umangWqodBbP4D5ervq09g9VAIoiNw0VNfllA0HL_X5DJ9gLdfZF5mTU

Един от най-уважаваните археолози на нашето време сър Колин Ренфрю в книгата си “Археология и език” написа: "Тракийският не се е различавал много от езика, говорен днес в България. 
Английският език е загубил около 85% от речника си за 1000 години, докато българският се различава от документирания тракийски не повече от 10%". 

„Тракийските жреци привеждат за свидетели поетите. Те представят много книги на Музей и Орфей“. И по тези книги извършват своите свещенодействия“. Платон
.
Гениалният принос на Орфей е дал тласък на една колосална идея. Сам той е написал: „Когато в Египет създавах Свещеното слово". После го доразвива в Родопите. 
Като заровено зърно в добра почва Орфей е дал възможност писмеността да поникне, да кълни, да вретени и да узрее като златен клас. И Родопите стават родина на тази тъй древна азбука. Създаването й е революционно дело, всемайка на човешката памет. 
.
"Азбуката, като душата - не може да се изгори, не може да се удави, не може да се заличи" - определя Орфей. В азбуката той е вложил собствената си душа 
.
Орфей пръв на Земята изрича, че Земята е кръгла.

В казанлъшката гробница жената на Ройгос (синът на Севт 3) е единствената жена на света обожествена в Богородица, тя седи на Трона на Божата Майка. Ройгос седи по-ниско на обикновен стол, нищо че е обожествен(златния венец).

Отец, Майка и Синът – Загрей, Дионисий(Орфей), Сабазий. В пещерата действително се ражда Загрей, а "рогатата змия", която е неговата душа, е душата и на Дионис, и на Сабазий. И затова в релефита на "римския митраизъм" бикът-Сабазий умира, но над погребалната урна скърбят Загрей и Дионис ("рогатата змия" и лъвът). Светата Троица - това не са Отецът, Майката и Сина, а Духът, Майката и Отеца. Оттук идва и християнската света троица, в която майката е заменена със Сина, но са останали Светият дух и Отеца. Всъщност, върховният бог е Светият дух, Майката и Отеца дефинират реалния свят, Земя и Небе. 

Невъзможна представа за божественост има при племена, където няма нито Жената като Богиня, нито има Божи Син като символ на Живота.

А за да бъде тогава канон, са нужни векове и хилядолетия натрупвания за достигане на тази идея. Което се доказва чрез хилядите артефакти от неолита до тази епоха на 5 века "преди Христа".
Дионис (Божи Син, Орфей) се Кръщава във Вода от Вестителят си Ерми с участието на други свети персонажи.
Ритуалът е същият, поне визуално, както и днес.
Проблемът е с паспорта и гражданството на Младенеца  

ОрФей и тракийската култура на отвореният херметизъм и познанието ВЕД(Върховно единство)

Според Диодор той е син на Аполон или на тракийския цар Ойагър, а Ойагър е син на Ликург, цар на траките при Хелеспонт. Майка му е нимфата Калиопа. Пак според Диодор Орфей е баща на Музей. Според древногръцката митология Орфей е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.

Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Досега са известни 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди – за смъртта на жена му нимфата Евридика, която била ухапана от змия в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта – Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство. Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс – Марица. Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани. Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец. От тях е и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира . Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики.

Уникалната монета, която намериха българските археолози, е с лика на римския император Каракала. От другата й страна е изобразен Орфей с фригийска шапка и туника. Той е седнал на скали, символизиращи Родопите и свири на лира, опряна на лявото му коляно, а в дясната си ръка държи пластина за натягане на струните. Монетата била открита от иманяр преди 18 години, но в последствие била откупена от известен бизнесмен, който сега я дарил на археологическата експедиция на проф. Овчаров, която проучва тракийско светилище край село Татул.

Монета от първия открит вид, от времето на императорите Антонин Пий и Гета, на която е изобразен Орфей, обкръжен от слушащите музиката му животни .
Според шефът на експедицията, бронзовата монета доказва, че Орфей има български, а не гръцки произход. Факта, че парата е сечена във Филипопол – днешния Пловдив (трети по големина град в България) , е доказателство, че през римската епоха Орфей е бил едно от божествата на града и околните центрове в Източните Родопи.

Като тази монета имало само още една. Редките екземпляри били от времето на императорите Антонин Пий, Гета и Каракала. На тези от Пий и Гета Орфей е обкръжен от слушащите музиката му животни, докато при монетите на Каракала музикантът е седнал върху скала, символизираща Родопите.

Професорът обясни произхода на монетата с разрешението от страна на Рим през 2-3-ти век на покорените градове да секат собствени монети. От едната им страна задължително трябвало да е ликът на императора, а на другата – изображение на характерен местен култ. Така при филипополското сечене на монети се наблюдават редица местни култове – на полегналия речен бог Хеброс върху скали, които са Родопите, а често до него е богинята на града с патера и жезъл. 

Монетите на император Антонин Пий са от най-интересните – те представят самата богиня Родопа, отбелязана с име. Тя представлява красива жена, седнала на скала, символизираща великата планина. В ръцете си държи трицветното цвете, известно като „Хаберлея Родопензис“, т.е. Орфеевото цвете.Често върху монетите се дават местни забележителности – различни храмове, а особено често се явяват двата най-известни – тези на Аполон и Хермес – заедно с техни статуи в цял ръст


"Гръцкия бог" Хермес отначало е тракийски герой, после тракийско божество: Според Херодот, Хермес е праотецът на тракийската аристокрация. Царете на траките се кълнели в неговото име.
"...тракийските благородници имат специален култ към Хермес, кълнат се в неговото име и дори твърдят, че произхождат от него." (Херодот - История, Книга пета)

Тези  земи раждат една от най-разпространените философии – Орфизма,
И  тълкувател и пазител на Христовото учение в най-чистият му вид – Богомилството.

След гибелта на Атлантида палеолитният свят е бил изключително слабо заселен, пред угрозата дори да изчезне. Земите около сладководното Черноморско езеро, обитавани от (прото-) траките, са били най-добрите за развитието на живота в онази епоха. Много обработваеми земи, много питейни води – и като езера, и като реки.
Траките се оформят в четири големи племенни групи. Това са мизи, витини, пеласги, а за четвъртата все още се спори коя е точно. Всички те обаче живеят под общото име Перке и говорят един прото език. Основния бог, който почитат, след хилядолетия става популярен като Бог на князете и е назоваван Хермес. Познанията им за Вселената са изключително богати, а те считат, че всичко, което е на небето, има огледален аналог на земята. Тъй като съзвездията са най-големите конфигурации в Космоса, още (прото-) траките започват да им правят копия под формата на групи от могили. Същевременно по-малките племена си имат и свои звезди закрилници, тъй като си имат и рождени дати. Целият ритуал се запазва до появата на Дунавска България. Когато на владетел се родят няколко сина, те започват да управляват различни части от племената, като всяка носи името на този, който я води. Така се знаят и рождените дати на племената, както и звездите закрилници. Животът на (прото-) траките се определя и от важните Божествени сентенции „Познанието не е за всеки” и „Затворете вратите за непосветените”. Тези основни факти обясняват защо в определени периоди, сякаш безпричинно племената сменят земите си без да воюват. Имат писмености, а предават познанието само на посветени, и то устно. Ритуалите са се извършвали изключително мистично в тайни местности. Висшият жрец е и княз.

Богинята-майка, това е земята, която бива оплодена от своя син бог Дионис (но не гръцкия бог Дионис, а тракийския бог Дионис Загрей), с което започва и новият природен цикъл. Тези народни вярвания и практики са се запазили още от тракийско време, когато са се наричали Дионисии. След приемането на християнството (според Фол) Дионисиите се свързват органически със Сирни Заговезни и Великден. Танцът на кукера (бог Дионис Загрей) и ритуалните действия, които извършва, символизират смяната на старата с новата година, както и непрекъснатостта на жизнения цикъл в природата. Тракийският бог Дионис Загрей е символ на соларното (слънчевото) начало на света. Той е бог-гръмовержец, змееборец, бог-цар и шаман. Той е началото, средата и края на света, което коренно го различава от елинските представи за божественост.

По същество орфизмът е учение за времето, човека и ероса. Орфизмът се обръща именно към тези три качества на времево резониране, което разрушава човека и където самото понятие „човек“ се разглежда като нещо нарушаващо природата на божественото.
Орфизмът е учение за различните нива на Вселената, особено що се отнася до неговия времеви формат, обитаван от човека. Той обяснява природата на възраждането подобно на възраждането на Дионис и Озирис, които представляват закони, позволяващи да се реализира подобна възможност.
Орфизмът транслира във физически план самата идея за хармония до състоянието на резонанс. Семето на учението е определено звучене. Учението на орфиците е уникално и в латентно състояние живее във всеки един от нас, подчинявайки ни на това или онова звучене, тази или онази музика.
Всъщност цялата митологична система е нищо друго освен транслиране на триизмерен език в линейна форма, където химните и одите са предавали чрез звука идеята за напрежението на пространството посредством думи, което е много характерно за нас, когато ние превръщаме (обличаме) думите в звуци.
Орфей е този, който привнесе мерността на звученето, заложена в идеята на семиструнната лира. Това е мярката на времето или мярката на времево звучене.


Ритуални действия свързани с тракийския орфизъм могат да се проследят в кукерските традиции.Кукерите идват още от тракийските древни орфически ритуали и олицетворяват голямата мъжка сила, която побеждава злото, затова те трябва да са непременно мъже.