0 0 гласа

Траки, скити, българи в Евразия Анализ на войни и битки на Спартак, Атила, Траки, Скити, Хуни, Българи в Евразия

04 ноември 2020, 11:43    0 коментара , 60 прочита
 

Траки,скити,българи в Евразия

Анализ на войни и битки Спартак, Атила, Траки, Скити, Хуни, Българи в Евразия


...."4.Премълчано от Омир в „Илиада“

В „Илиада“ са премълчани няколко значими от военен аспект факта относно наличието и проявите на тракийски флот.
Първо, никъде не се споменава за наличието на троянски, съюзни или тракийски кораби. Все пак преди войната Александър/Парис плава с някакви кораби до Спарта и се завръща обратно с Елена. За тях Омир само споменава:
„Вожд Мерион умъртви пък Феракла, потомък на Хармон,
Който с ръцете си правеше всякакви вещи изкусни,
…
Той построи злополучните кораби вити на Парис“ („Илиада“ 5 песен, 55-60)
Одисей плува до град Хриза и успешно слиза на брега, т.е. града е имал пристан. Превзетите от ахейците острови Тенедос и Лемнос, най-вероятно също са разполагали с кораби, дори и търговски. За тях също нищо не се споменава в „Илиада“, дали са пленени, превзети или избягали.

Второ Омир на няколко пъти споменава „…морето Тракийско“ („Илиада“ 23 песен, 230). Остава въпроса кога едно море носи определено име, както в случая е кръстено на траките. То обхваща северната част на Егейско море между полуостровите Халкидики и Галиполи, а на юг е до остров Лемнос. В неговата акватория са островите Тасос, Самотраки и Имброс. Името не отразява само факта, че траките живеят по крайбрежието и островите. Най-вероятно те упражняват активна морска търговска дейност наблизо и далеч. Освен това контролират присъствието на чужденци в Тракийско море. Този контрол и присъствие е толкова значим, че ахейците нападат изключително земите по западното крайбрежие на Мала Азия, южно от Троя. Омир не споменава дори за опит воините на Агамемнон да нападат тракийските земи от двете страни на бързотечен Хелеспонт (дн. Дарданели и полуостров Галиполи).
Трето в „Илиада“ се споменава пристигането при Троя на тракийски военни контингенти от Хелеспонт, от племената кикони и пеони, както и едони начело с цар Резос. Освен това, преди да влезе в двубой с Ахил, светлия син Пелегонов споделя:
„…Идвам от плодна Пеония, много далече от тука.
Водя пеонски войници, размахващи копия дълги.
Тука при Троя, пристигнах преди единадесет дена.
Моят род иде от Аксий, течащ нашироко и волно,
който обилно разнася прекрасни води по земята.“ („Илиада“ 21 песен 155)

Проблема е, че те имат два основни маршрута за придвижване до Троя. Единият е по море, като стоварват войските южно или северно от разположението на ахейския лагер и кораби. На юг крайбрежието е опустошено, а на север тесния пролив не позволява скрито приближаване до брега без да бъде забелязано от ахейците. При което последните ще окажат въоръжена съпротива на опит за слизане на траките на брега. За подобна проява Омир не споменава нищо. Другия маршрут за придвижване до Троя е по суша. При него има един важен момент – необходимостта да се преодолее бързотечния Хелеспонт, чиято най-тясна част е около 2 км. Прехвърлянето през такава водна преграда на воински контингент с въоръжението, колесниците, конете и продоволствието изисква наличието продължително време на значителни възможности. Най-вероятно траките от Хелеспонт разполагат с необходимите кораби. Та нали едоните, киконите и пеоните все някак преминават през пролива на път за Троя. За това отново няма нито дума в „Илиада“.

5.Постижения на траките и ролята им в Троянската война
Състоянието на военното дело е обобщаващ израз, събиращ във фокус постиженията в социума на всяко общество от древността до днес. То е най-бързо развиващото се в сравнение с останалите сфери на бита и съзнанието.

В „Илиада“ могат да се проследят няколко сфери на постижения на траките.

Развито животновъдство при траките. Освен домашните животни, водещо е коневъдството. Те са определяни като, коневъдци, конеусмирители и конеборци. Древните им завиждат за конете които притежават и развъждат:
„Сам аз му зърнах конете (на цар Резос) – грамадни и много красиви;
те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.
…
Близо до всеки тракиец, стояха два коня впрегатни.“ („Илиада“ 10 песен 435-475)
Зевс е „вгледан далеч към родината на коневъдци тракийци“ („Илиада“ 13 песен, 5)

Тракийския родоначалник Дардан предал на своите наследници умението и знанията за отглеждане на коне: „имал три хиляди кипри кобили на паша в полето, всички наперено горди със своите кончета малки.“ („Илиада“ 20 песен, 220)

Още от времето на Троянската война, потвърдено от Омир, тракийците сред ахейци и троянци се славели със своите коне, отгледани и обучени за теглене на колесници в боя. Дори Диомед и Одисей, когато нападат лагера на цар Резаос, полагат усилия да отвлекат тракийските коне. Това съчетано с убийството на царя неминуемо внася смут в душите на тракийските воини и предизвиква желание за мъст.

В „Илиада“ изключително бегло се споменава състоянието на земеделието и лозарството. В 11 песен се споменава, че:
„Ифиданабт Антеноров, огромен и много юначен,
в Тракия плодна отхранен, родина на рунен добитък.“ („Илиада“ 11 песен, 220)
„Аписаон бе дошъл от Пеония плодна при Троя,
гдето изпъкна над всички по храброст след Астеропея.“ („Илиада“ 17 песен, 350)

Търговията по време на войната, между ахейци и тракийци най вероятно не спира. Потвърждение за това е писаното за Агамемнон:
„Пълни са твойте палатки със вино, което докарват често ахейци от Тракия тук през морето широко.“ („Илиада“ 9 песен, 70)

Траките притежават трайни умения и знания за добиване на руди, претопяване и изработване на различни по предназначение изделия. Ковачите ги държат в тайна и предават по наследство, най-вероятно от баща на син. Техните произведения са гордост за притежателя и на почит сред ахейци и троянци. Приам сред богатствата в откупа за тялото на Хектор прибавя:
„чаша прекрасна – голямо богатство, която тракийци
дар му дариха, когато при тях бе изпратен.“ („Илиада“ 24 песен, 235)

Изработваното въоръжение за тракийските вождове и воини също предизвиква възхищение и завист, желана плячка на бойното поле.
„В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!
Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,
а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.“
(„Илиада“ 10 песен, 435-440)

Описанието се отнася за колесницата и доспехите на едонския цар Резос. Тяхната изработка и външен вид пораждат завист у ахейците. С малко но конкретни думи, Омир показва майсторството и уменията на тракийските ковачи. По постижение то се издига на толкова високо ниво, че техните изделия подхождат за ползване от богове. В по своеволна форма на разсъждение, можем да допуснем, че тракийските царе се ползват с божествен статус и това се изразява във външния им вид в ежедневието и на бойното поле.

Въоръжението на тракийците също предизвиква уважение сред враговете им: „копиеборци кикони“, „пеонци с лъкове вити“ („Илиада“ 2 песен, 845); „верни тракийски другари дойдоха със копия дълги“ („Илиада“ 4 песен, 530); „пеонски войници, размахващи копия дълги“ („Илиада“ 21 песен, 155); „този меч среброгвозден, хубав, тракийски – отнех го след битка от Астеропея…меча огромен, заедно с ножница чудна и ремък изящно изрязан.“ („Илиада“ 23 песен 805, 825) и „Хелен отблизо рани в слепоочника вожд Деипира, с меча тракийски огромен го хласна и шлема му счупи.“ („Илиада“ 13 песен, 575).

На страната на траките са и редица богове описани от Омир като идващи от Тракия: „Както вълнуват морето дълбоко, богато със риба, злият Борей и Зефир – ветровете тракийски студени, дето внезапно връхлитат, и черни вълни се надигат“ („Илиада“ 9 песен, 5); „В миг ветровете отново поеха дома да се върнат пряко морето Тракийско, а то развилняно застена.“ („Илиада“ 23 песен, 230) и „Както и мъжегубителят Арес се хвърля във битки, следван неспирно от Фобос, сина си могъщ и безстрашен, който обръща във бягство дори неуморни герои; двамата идват от Тракия.“ („Илиада“ 13 песен, 295-300)

Цитираните откъси говорят за знанията и отношенията по време на Троянската война и на Омир, към божествения пантеон. Най-вече наличие на богове и ветрове идващи от Тракия. Може да се възприеме, че те не само идват от тракийските земи, но и са възприети като такива от тракийския ареал...."

http://voennodelo.com/траките-и-троянската-война/?fbclid=IwAR2jxpHmcVptqihBGNwvk9XHx344V2TkN1FOl4NMBptldRRX9uLE97ToCoA
RSS за автор