0 0 гласа

Обесването на Васил Левски

06 февруари 2021, 19:06    0 коментара , 243 прочита
 


Пътят към Голготата...една от най-трагичните страници от историята на България
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ...
1872 декември, 24/25 – 26  Левски пристига в Ловеч, където пребивава в домовете на  Н. Сирков и на В. Хашнова, укрива се в лозята край Ловеч.
 1872 декември, 26, Коледа – към 4 часа след обяд напуска Ловеч на път за Къкринското ханче. След 4 часа, на 3-4 км от Ловеч се среща, според предварителна уговорка с Н. Цвятков – Бакърджията, доверен човек на комитета в Ловеч [доведен син на Ив. Крачола и несъщински брат на Хр. Иванов – Големия], който е натоварен от Н. Сирков да го придружава до Търново. В самара на коня му е зашита комитетска архива.
1872 декември, 26 – пристига вечерта към 10 ч. заедно с Н. Цвятков в Къкринското ханче, чийто съдържател Христо Цонев – Латинеца, комитетски член, ги посреща. Възнамерява в зори на другия ден да тръгне за Търново и оттам да продължи за Букурещ
1872 декември, 27 – заловен е призори от обградилите ханчето заптии, след като води с тях неравна борба, в която е ранен и сам той ранява един от заптиите.
1872 декември, 28 – отведен е в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. Членовете на комитета в Търново, научили за залавянето му, се събират на заседание и решават да го освободят, но не осъществяват това решение.
1872 декември, 29 – рано сутринта е поведен от Търново за София със силна охрана и окован във вериги заедно с Н. Цвятков – Бакърджията и Хр. Цонев – Латинеца. Късно вечерта пристигат в Севлиево, където преспиват.
1872 декември, 30 – Й. Филаретова – София, пише до 11. Геров – Пловдив: „Друго по-ново от тези работи не зная, освен, че от 3 – 4 дена насам се очекува в градът ни Дяконо (Левски),който, казват, че бил уловен от турското правителство на Хърсово, като се качувал на параходът да премине на отсрещната страна; още завчера слушах, че отишли оттука заптиета да го пресрещнат, но до този час още не са го докарали.“
1872 декември, 30/31 – 1873 януари 1/3 – със силен конвой заедно с Н. Цвятков и Хр. Цонев потеглят за София по следния маршрут: от Севлиево през Ловеч и Плевен за София. Преспиват в Плевен, където превързват раната му. Третата нощ стигат в Луковит и там отново преспиват, оковани във вериги. Преминават през Орхание [дн. Ботевград] 
Когато пристигат в София, там вече го чака назначената комисия, чиято задача била да разследва арестуваните по обира на хазната в Арабаконашкия проход.
Комисията била в деветчленен състав:
Председател, генерал Али Саиб паша, който бил и председател на държавния съвет в империята
Член на специалната комисия бил и майорът от генералния щаб на турската армия, Шакир бей
Друг „виден“ участник в съдебния процес срещу Апостола бил, хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята
Към комисията били придадени още няколко знатни особи:Дервиш Мустафа,Мехмед Селим-кавалерийски полковник, Саадулах Сърръ-член на окръжния съд
Внея били включени и български първенци:Мито Панов Каймакчийски-член на ръководството на българската, църковно- училищна община и лицата Хаджи Мануил (Мано) Стоянов и Петър Тодоров – Желявецът
След като бил докаран в София, Васил Левски бил изкарван на разпит пред комисията шест пъти като последният му разпит се е състоял на 9 януари 1873 година. По време на разпита били проведени множество очни ставки на Левски с други дейци от организацията.За съжаление ВСИЧКИ ТЕ ИЗДАЛИ ДЯКОНА и потвърдили неговата роля в революционното движение. Ето и техните имена:Дидьо Пеев,хаджи Станьо Врабевски,Петко Милев Страшника,Марко Йончев,Иван Лилов Фурнаджиев, Димитър Общи,Анастас Попхинов, Вутьо Ветов. Благодарение на техните разкрития на 14 януари 1873 г.на основание чл. 55, ал.,1;чл.56,чл.66 и чл.174, ал.2от Наказателния закон на Турската империя, Апостолът на свободата,Васил Иванов Кунчев – Левски е осъден на смърт чрез обесване.
На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.
В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва:
„ Каквото съм правил, в полза народу е “
и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ.
1872 декември, 31 – хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович – София, пише до М. Балабанов в Цариград: получил писмото му от 26 декември; поздравлява го за коледните празници и го осведомява, че е отседнал в „мютесарифския конак“, надява се, че скоро ще се видят в Цариград. Съобщава му новини по църковния въпрос – за разцеплението на народа поради схизмата – и други сведения. Подчертава, че „мисията ни беше извършена, ако не се беше доловил [т.е. заловил] Дякона или Васил Левски, карловалия, главатаря на разбойниците, който е убил и невинни българе“. Заключава, че чакат Левски за разпит и „като се изпита, ние ща си тръгнем за Цариград чрез Русчук“.късно вечерта и тръгват за София.
Избран за депутат в Учредителното събрание и член на Държавния съвет и Върховния съд на Княжество България.... След 1878 г. Хаджипенчович си построява в София къща на около 150 метра от мястото на обесването на Васил Левски и участва в комитет за събиране средства за вдигане на Паметника на Васил Левски...
RSS за автор