Накратко личната история на Урфила.

Улфила печат Urphila

Около 264 г. отряд от отвъддунавски скити напада Анатолия (Мала Азия). Завръщайки се на север оттатък реката те увличат със себе си голям брой малоазийски траки , между които и християни, какъвто е бил най-вероятно и баща му. От тези емигранти се е разпространило християнството сред готите, а защо и само сред тях – като имаме предвид, че недалеч е имало .
Около 336 г. Урфила пристига в Константинопол където е привлечен към доминиращата тогава арианска версия на източното православие от Евсевий (от Никомедия). Последният ръкополага Урфила за готски епископ. Завръщайки се в Скития „нашия Моисей“ (според думите на Костантин Велики) с още по-голям размах се заема да разшири кръга на вярващите сред готите. След седем години активна работа явно е минал предела на търпимостта на готския княз Атарних и е бил „помолен да напусне“ готските владения. Както споменахме по-горе император Констанций приема бегълците благосклонно и им дава земя за заселване.
Напълно разбираемо е желанието на германците да си присвоят Урфила. Мартин Лутер превежда Светото писание на немски през 1521 г. ,а тракиеца- гет /гот/ Урфила прави това „само“ 12 века по-рано,като преди това създава и тракийската гетска азбука ,глаголицата.

Друго изключително важно събитие се случва през 348 г. С разрешението на император Констанций Втори готите на Урфила преминават Дунав и се заселват в равнината под реката. Епископски град става Никополис ад Иструм (на 12 км северно от Велико Търново). Древните извори говорят за огромен народ от готи, преминали Дунава.
Филосторг /на лат.Philostorgius, 368-433 г.,ученик на Урфила/ в своята „Църковна история“ свидетелства,че „…по това време Урфила довел в ромейската земя многоброен народ от отвъд –дунавски скити,наричани някога гети,а сега готи“. Според Павел Орозий/385-420/ гетите дошли в земите на Тракия и Мизия „не уплашени –като врагове,но сигурни –като при свои братя“. /Paulus Orosius: Historiarum adversum paganos libri VII. Hrsg v. Carl Zangmeister. In: Corpus der Lateinischen Kirchenväter Bd. 5. Wien 1882, 2. Aufl. Hildesheim 1967/
Така и следващите преселения от отвъд-дунавски траки ще бъдат приети на юг - по братски , а не като агресори и убийци,както ни внушават от своите писания „нашите историци“.

Стоян Николов

https://balgarion.blogspot.com/2016/10/blog-post_27.html

За мен

Общности

Моите RSS

Накратко личната история на Урфила.

Коментари