Везби и носии

Везби и носии 

●
Носенето на носии не съхранява култура.
Тропането на хоро в дънки в ритъм "кючек" не съхранява народност.
Шиенето на шевици в стил индийски етнофолклор не съхранява знания.
А затварянето на очите пред Истината и заглушаването на Разума не съхранява Държава.

Към всички депутати, партийни айляци, евродепутати,  кандидат  кметове, президенти, депутати, евродепутати и комисари, дипломати и прочие,  не петнете българските национални носии. Борите се да отречете историята ни, а се киприте в дрехите, в които са насилвали бабите ни. Не ви ли горят по тялото сукманите и ризите?А патрЕотите не усещат ли турските куршуми в ямурлука. Предизвиквате омраза, докосвайки се до всичко българско.

„Осмислянето на везбата като знак не може да съществува отделно от дрехата, върху която е изработена. В традиционните вярвания на българина ризата е възприемана като олицетворение на човека. Момата стриктно пазела кошулята си, защото дори и с малко парче от нея могло да бъде омагьосана. С ризата на бащата или майката се поемало новороденото в дома, за да стане част от семейството и рода. С бели и непрогърлени ризи се дарували най-близките роднини на сватбата. В чеиза си момата подреждала извезаните от нея ризи. Толкова на брой, колкото за цял живот: специалната венчална риза – гувялница, богато украсени ризи за облеклото й на млада невеста, …“ /“Знаци от везба“, НИМ, Ели Гуцева/.

Шевицата(везбата) в българската народна носия е разказ как са се случили светът, боговете, мъжът и жената. Българската везба е шепота на българската душа. На народа, чийто жени ходят по огън, а мъжете играят българско хоро в ледени води.
Символите са били създавани чрез число, черта и багра. Число, размер и хармония. Числото и чертата се сливат, за да дадат орнамент. Орнаментът е образцов символ. Най-опростеният орнамент е буквата. 
Всъщност същността е една - Слънцето като символ на Божия Син. Оттук и Равно раменния Кръст - графичния знак на Слънцето. Оттук е Кръстиянството и Кръстенето и Кръщаването.
Свастиката в българския фолклор се свързва с култа към Слънцето и светлината. Този символ съдържа в себе си и познание за Вселената. Надали ще се намери друг народ, при който свещеният знак да е втъкан до такава степен в бита и философията му. От ранния неолит през последните 10 000 години прадедите ни са го изобразявали върху всички възможни материали - камък, глина, дърво, тъкан и шевица.
http://bnr.bg/…/artefakt-ot-kardjali-e-v-osnovata-na-nauchn…
Най-популярния и древен мотив в българските шевици е орнаментът „Елбетица”. Това е двоен кръст, който бележи посоките на света и най-важните слънчеви позиции – зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие и четирите позиции между тях. Тези осем лъча са кръстосани в един стабилен център и символизират кръговрата в природата и света.

http://stefartstone.com/elbetitsa-slancheviya-dvoen-krast/
Розови цветове и цветченца в истинската българска носия не се срещат.

                                                                                 
_{©Ванко Българионъ Николов©}° ^{®●ВБН●}