Истината за това, което учителите искат да кажат на родителите

Абсолютно вярно и точно!

Не успях да прочета всичко, защото английският не ми е първа слабост, но познавам книгите и методите на работа на Рон Кларк. Напълно съм съгласна, че основният конфликт и трудност на работа идва от  конфронтациата учител- родител. Преодолее ли се този момент..... успехите в работата не закъсняват.

Статията е добра, но... единствено в илюстрирането на учителската позиция. И намеква, че учителите са винаги прави, а вие добре знаете, че не са. Не сте.

Ето цялата статия, много ми хареса и я преведох на един  дъх!

 

Благодаря, Румен Янков!

:-)

Какво искат да кажат учителите на родителите

ПГИМ „ Йордан Захариев” – Кюстендил


       Бележка на редактора:       Рон Кларк, авторът на „Краят на класовете от меласа – как проваляме нашите деца – 101 изключителни решения за родители и учители”, беше наречен „Американският учител на годината” от Дисни и беше изборът на Опра Уинфри за нейната рубрика „Феноменални хора”.

 

       Той основа Академия Рон Кларк, в която идват да се учат учители от цял свят.

 

СNN – Това лято се запознах с една директорка, която беше обявена наскоро за директор номер едно в нейния щат. Тя беше обичана и дори обожавана от всички, но ми каза, че напуска професията.
       Аз извиках: „Не можете да ни напуснете!”, а тя безцеремонно отвърна: „Виж, ако ми предложат да оглавя сиропиталище – прегръщам го с две ръце. Но с родители повече не мога да работя; те ни убиват.”
       За нещастие, това твърдение изглежда става все по-вярно. Днес новите учители се задържат в професията средно по 4,5 години и много от тях посочват като причина за напускането си именно „проблемът с родителите”. Мълвата за това се разпространява и колкото повече негативизъм поемат учителите от родителите, толкова по-трудно става да се наемат най-добрите и най-умните колеги на работа.

 

       И така, какво можем да направим, за да спрем тази лавина? Какво точно искат учителите от родителите да разберат?

       Като начало – ние сме учители, а не бавачки. Ние сме образовани професионалисти, които работят с децата ви всеки ден и често виждат детето ви в различна светлина от вашата. Ако ви дадем съвет, не се борете с него. Вземете го, и го следвайте така, както следвате съветите на вашия адвокат или лекар. Вече съм свикнал с родители, които просто не желаят да чуят нищо отрицателно за своето дете. Но понякога ако вие вземете присърце едно ранно предупреждение, то може да ви спести много бъдещи неприятности.

       Вярвайте ни. Понякога когато казвам на някои родители, че детето им има поведенчески проблеми, аз просто виждам как се изправят космите на гърба им. Те са готови да се борят и да защитават своето дете, и това е изтощително. Едно от най-болните ми места е, когато кажа на някоя майка нещо, което синът й е направил, тя да се обърне към него и да попита: „Това вярно ли е?” Ами, да, вярно е, разбира се. Нали току-що ви го казах. И, моля ви, не питайте дали може някой съученик да потвърди станалото и дали още някой друг учител е присъствал. Това само унижава учителя и обезсилва учителско родителското партньорство.

Моля, престанете с всички видове извинения

       И ако наистина искате да помогнете на вашето дете да успее, престанете да му търсите извинения. Попитах наскоро един мой ученик за лятната му работа и той ми каза, че още не я е започнал. Казах му, че съм много разочарован, защото новата учебна година е на прага. Майка му тогава се намеси и обясни, че цялото лято било ужасно за тях поради семейни проблеми през месец юли. Казах им, че много съжалявам за това, но подчертах, че домашната работа беше дадена през месец май. Тя бързо добави, че самата тя е разрешила на детето малко „време за почивка” през лятото преди да се хване на работа през юли и че в крайна сметка не е негова вината, че не е изпълнил задачата си.

       Можете ли да почувствате болката ми?

       Някои родители винаги ще намират извинения независимо от ситуацията и те отглеждат деца, които ще израснат възрастни, постоянно търсещи извиненията, без работна етика. Ако не искате вашето дете да завърши на 25 години безработен на дивана пред телевизора с пакет чипс, то моля, спрете да им измисляте извинения за несвършената работа. Вместо това, съсредоточете се върху намирането на решение.

Родителю, бъди партньор вместо прокурор

       Както знаете, драги родители, не е проблем фактът, че детето ви понякога има проблеми. Те изграждат характера и дават житейски уроци. Като учители, ние сме особено обсъждани от онези родители, които се противопоставят на тези уроци; ние ги наричаме родители хеликоптери, защото са готови да връхлетят и да спасяват своето дете във всеки един момент, когато нещо не е както трябва.

 

      Ако ние сме дали на детето 79 процента на проекта му, значи толкова заслужава. Не си губете времето да се срещате с мен и да преговаряте за 80. Резултатът е 79, независимо от вашето мнение, че трябва да е за петица (80 процента). Това може би е трудно за преглъщане, но вие не трябва да мислите, че след като детето ви получава само шестици, то непременно получава и добро образование. Истината е, че често пъти именно лошите учители са тези, които пишат лесни шестици, защото знаят, че тогава всички ще ги оставят на мира. Родителите ще кажат: „Моето дете има страхотен учител! Има само шестици тази година!”

       Уау. Я помислете добре. Ако трябва да сме обективни - именно добрите учители са онези, които пишат ниски оценки, защото така повишават критерия на очакванията. И  въпреки това, когато вашето дете получава ниски оценки, вие бързате да се оплаквате и се отправяте към канцеларията на директора. Моля ви, спрете се за момент и се огледайте. Преди да оспорвате ниските оценки, които учителят е „дал” на детето ви, може би трябва да осъзнаете, че вашето дете си е „заработило” тези оценки и че учителят, от когото се оплаквате, всъщност може би провежда най-доброто обучение.

       И, моля ви, бъдете партньори, не прокурори. Имах един ученик, който преписваше на тест, и родителите му заплашиха да повикат адвокат, защото съм бил набедил детето за престъпник. Зная, че звучи безумно, но директори от цялата страна ми казват, че все повече адвокати придружават родители на родителски срещи, за да защитават децата им.

Учителите стъпват по яйчени черупки

       Толкова ми е жал за всички колеги администратори и учители, чиито ръце в момента са напълно завързани. В много отношения ние живеем в постоянен страх какво точно ще се случи в следващия момент. Ние стъпваме по яйчени черупки в една все по-отслабваща образователна система, където учителите нямат куража да са честни и да говорят онова, което мислят. Ако направят малка грешка, тя може да се превърне в бедствие.

       Майка ми току-що ми разказа за едно дете в местното училище, което надраскало лицето си с флумастер. Учителката опитала да го почисти с мокра кърпичка и това оставило червена следа върху лицето на детето. Родителят повикал пресата и учителката била уволнена. Моята майка, самата моя майка каза: ” Можеш ли да повярваш какво е направила тази жена?”

       Почувствах това като удар в корема. Честно казано, аз също щях да опитам да почистя маркера по този начин. Да знаеш, че можеш да загубиш работата си за нещо толкова дребно, е просто плашещо. Защо изобщо някой би пожелал да влезе в нашата професия? Ако нашите учители продължават да се чувстват заплашени или уплашени, вие ще ограбите нашите училища от най-добрите и ще оковете нашите усилия да наемаме утрешните отлични учители.

       И, последно – при проблемни ситуации действайте професионално.

       Ако детето ви каже, че в класната стая се е случило нещо, което ви засяга, поискайте да се видите с учителя като му кажете: „Исках да ви кажа, че детето ми разказа за нещо, което се е случило в клас, защото зная, че децата са склонни към преувеличение и защото в една история винаги има две страни. Надявам се че ще можете да осветлите малко тази случка за мен.” Ако не сте доволен от резултата, тогава отнесете своите въпроси до директора, но преди всичко – никога не говорете отрицателно за учителя пред детето си. Ако то знае, че вие не го уважавате, и то няма да го уважава, а това вече ще доведе до купища проблеми.

       Ние знаем, че вие обичате вашите деца. И ние също ги обичаме. Ние само искаме – и ви молим – да ни вярвате, да ни подкрепяте и да работите заедно със системата, а не срещу нея. Ние се нуждаем от вас като опора, нуждаем се да ни отдадете уважението, което заслужаваме. Издигнете ни, накарайте ни да се чувстваме ценени, и ние ще работим дори още по-усърдно, за да дадем на децата ви най-доброто възможно образование.

       Това е учителско обещание, от мен към вас.

 

Превод: Ани Ананиева

anananieva(@)gmail.com

Благодарим за хубавия превод, Ани! :)

Благодаря за хубавата дума, Павка!

Удоволствието е мое!

:-)

Ани, благодаря и аз за превода! Благодаря и на колежката, която е постнала статията.

А иначе - защо ли тези проблеми ми звучат до болка познато? Този американски господин да не е писал статията си след някое пътуване из българските училища? :))))

Ани (Едрева), 

Гледай, че статията е "постната" от Румен Янков. От мъж. Колега, значи. 

Зная, че не е типично за този форум, но си е факт.  

       Благодаря, Ани, за приятната приказка!   

 

       А всъщност - колко е хубаво да срещаш КОЛЕГИ (перманентно в панталони) в професията! Моята последна директорка Маги Кръстева правеше чудеса - само да назначава мъже за учители.

      Колегите-учители ме радват също като младите татковци, които толкова много се грижат днес за децата си, поне в България. Просто е несравнимо дори само с нашето поколение! Дори в София беше направо абсурд да видиш мъж да сменя пеленки, рядко дори в поликлиниката с детето му. Под общоприетото достойнство им беше... А днес - татко с количка, с кенгуру, с дете на ръце е просто една обичайна и... прелестна гледка.

 

      Това го е предвидял самият Петър Дънов, срещнах го наскоро по лекциите му - пише така - ще дойде време, когато мъжете в България ще започнат да си гледат децата и това е благословеното поколение. Нещо такова.

 

      Простете оф-топика, моля!

 

:-)

 

Драга @ananan ще те разочаровам, аз съм от другата страна на барикадата - родител съм :) Но статията е толкова интересна за учителите колкото и за Активните родители.

ЕЕЕхххх, пък аз си помислих - ето го на, един активен колега учител.., сега ще го впрегнем в работа...

;-)

Но ще го преживеем някак, драги Румен!

Нали си понe Активен Родител - от такива още повече нужда има.

При всички случаи - благодаря за отличната статия, дойде ми малко като мехлем на рана.

Утре ще я замъкна в училището, където се мяркам веднъж седмично и аз барабар Петкова с мъжете.

 

 -----

Освен това, Румен Янков - сърдечно моля да оправим това недоразумение - ние с вас НЕ СМЕ от различни страни на на барикадата - ни е сме ЗАЕДНО от едната й страна.

ОТ ДРУГАТА СТРАНА са наркопласьорите, сводниците и бизнесмените чалгари.

 Самата статия, цитирана от вас, апелира тъкмо за това разбиране - НИЕ С ВАС ЗАЕДНО, родители и учители - срещу тях, всичките, които имат интерес от мързеливи, лесно за манипулиране недообразовани люде.

 

Извинявам се за на г-н Румен Янков за грешката :) И се радвам, че родител се е сетил да пише в нашата общност. Защото тук те са по- голяма рядкост и от межете-учители :)

Още веднъж  - благодаря за статията, наистина си заслужава да бъде дискутирана. Тези проблеми са често срещани и унас, уви :(