Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Студът бавно пълзеше по улиците на града. Само оранжевите отблясъци на уличните лампи ми напомняха за топлите летни дни. Нейде в далечината се чуваха бесните лайове на бездомните кучета. Продължих да вървя надолу по улицата. Нейде в далечината забелязах женска фигура, която се приближаваше с бавно темпо към мен. Нима това беше тя. Чвствах я толкова близо, сякаш можех да докосна ръката и да усетя аромата и, а всъщност бе толкова далече. Усещах погледа и върху себе си, въпреки че не виждах очите и. Стомахът ми стана на топка. Ударите от стъпките и по студения асфалт отекваха дълбоко в съзнанието ми. С всяка изминала крачка ме обхващаше все по-голям страх от срещата си с нея. Тя се приближи и прошепна нещо в ухото ми, от което вълна от студени тръпки мина през тялото ми.
- Здравей- каза тя нежно- аз съм Любовта.
- Моля те не ме наранявай - казах уплашено аз- стой колкото се може по далеч от мен.
- Но защо? Аз мога да те накарам да летиш, мога да те направя истински щастлив.
- Не -казах аз- ти ожеш да ме накараш караш да горя, ти ми носиш само болка и тъга!
Тя бавно се извърна и продължи своят път... Аз се обърнах няколко пъти да я погледна и продължих напред. Сега се скитам из улиците и викам името и. Тя идва пак и ми прошепва:
- Ти предаде това което никога не си имал.
И си тръгва оставяйки ме да крещя след нея: Върни се... върни се...
Много е красиво! В тази връзка ще сложа един цитат от "Алхимикът", в който става дума точно за това, за нещата, които губим от страх да не бъдем наранени.
"Ако понякога протестирам, то е само защото съм човешко сърце, а сърцата на хората са устроени така. Страхуват се да осъществят най-големите си мечти, защото мислят, че не ги заслужават или пък, че няма да ги постигнат. Ние, сърцата, умираме от страх само при мисълта за любов, изчезнала завинаги, за мигове, които биха могли да бъдат прекрасни, а се е случило обратното, за съкровища, които биха могли да бъдат намерени, а са останали завинаги заровени в пясъка. Защото ние много страдаме, когато това се случи."
Много красиво!
Щом я викаш,ще се върне,като му дойде времето!И този път я послушай,когато ти казва:"Аз мога да те накарам да летиш, мога да те направя истински щастлив."
Как ще оценим щастието ,ако няма болка и тъга?Те вървят ръка за ръка.
"Любовта е живот!Тя е по-силна от всичко!"И страдайки пак чустваш,че си жив!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...