"Знаеш ли, че може би няма абсолютна истина ?"

Прочетох това в интернет преди 2 дни и от тогава не ми излиза от главата. Истината е понятие създадено от нас също като понятията време, пространство, добро и зло, които са относителни. При понятието време наблюдаваме парадокса на близнаците: Ако има 2-ма близнаци и пратим единия в космоса, а  другия остане на Земята, то след 10 години например, когато единият се върне от космоса  ще со е останал млад, а на другия ще му личи, че са изминали 10 години. Пространството също е относително понятие. Айнщайн създава теорията за сгъване на  пространството, според която ако между точк а А и точка Б иам да речем 20 000 км то ако сгънем пространството ще можем да изпратим информация за мн по кратко време. Това засега, резбира се е само футуризтична теория, но в близкото бъдеще може и да стане истина. Доброто и Злото също са относителни. Някои по мъдър от мен бе казал "Пътят към рая е постлан с добри намерения". Извинявам се, че не мога да се сетя кои точно бе този човек, но в случая не е важно кои а какво е казал. За мен доброро и злото са, каквито ние си ги създадем. За един сериен убиец може да е добро да убива, за нас не е но за него е. А ето че сега и истината се оказва относително понятие и това адски много ме плаши. И без това постоянно се чувствам сякаш живота е един сън, от които всеки момент ще се събудя и всичко ще е различно. А ето, че сега мислите ми малко по малко стават реалност. Нима всичко на тоз свят е илюзия и дали когато умрем всъщност не заспиваме а се събуждаме!?...