Поглед над бездната

Пълчища от остри завои,
които хапят устните на планината
и мъгла, с грозен кикот търкаляща часове.
Бог и Дяволът са обърнали гръб на земята.
Точно сега нещо чисто трябва да умре.
На две хиляди метра надморско равнище
олтарът чака жертвата и се рони от страст.
Виното е кръвта.
Спомените са пепелище.
Миналото за малко си връща своята черна власт.
Осланена температурата на небето пада
и пищи в снежинки,
превръщащи се полека в кал.
Да се докоснеш до сянката на Слънцето ,
там високо горе е награда.
Кой е жрецът, който ще вдигне
ритуалния кинжал?
Посинява лицето ми.
Пътеки от гранитен шепот
стъпките ми ще вземат
и ще ги затворят в каменните си души.
Нямам име.
Сега съм частица от битието
на поколения, оставили  по тези урви
светлите си следи.