Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
Рано проснувшись, на злую тоску обречён я, взглядом впиваюсь во мрак, а вдали – темнота, с молитвой и злобой безумно сплетёнными жду – рассветёт… Рассветёт ли? — Уже никогда!
Злой пеленою сады мои в темени скрыла Неволя вдали навсегда, гимны и смех средь ночи обезверенной жду – зазвучат… Зазвучат ли? — Уже никогда!
пер. М. Юн
Рано пробуден, с тъги непросветни, впивам аз погледи в мрака далеч и с клетви, и жал, безутешно преплетени, чакам да съмне… Ще съмне ли? — Никога веч!
Мойте градини Неволята черна с преспи засипа. Те дремят далеч, а химни и смях в полунощ обезверена чакам да трепнат!… Ще трепнат ли? — Никога веч!
Д. Дебелянов
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...