Прощаване в снежна вечер - Прощание в снежный вечер

Потънаха под лампата вечерна
във златна шатра двата силуета.

За всички вечерта е вече черна,
а вечерта за тях е вече светла.

Светът ги носи в свойта нощ графитна
във сняг като във никелиран поднос.

Ний тъпчем по земята кълбовидна,
а те живеят в чудния си конус.

Там друго слънце весело им свети
и друго време там върти стрелкички.

Наште очи са пълни със предмети,
а техните са пълни със звездички.

Стоим. Стоим и после завистливи
си тръгваме, защото е студено.

Ний можем да сме дяволски щастливи,
но те ще ни надминат непременно.

Владимир Башев




Заключены под фонарем бессонным
в златой шатёр два тёмных силуэта.

Наш вечер ночь тушует краской чёрной,
для них же вечер тот исполнен света.

Весь снежный мир их по ночи графитной
кружит в никелированном подносе.

Живём мы на планете шаровидной,
а их чудесный конус света носит.

Другое солнце весело там светит,
другое время стрелки им вращает.

У нас глаза заполнили предметы,
а в их глазах лишь звёздочки сияют.

Похолодало. Бросив взгляд ревнивый,
уходим прочь, ступая осторожно.

Мы можем быть и дьявольски счастливы,
но превзойти их счастье невозможно.

(пер. М. Юн)