Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Je pleure les lèvres pansées…
Небето лазурно се губи, потъва, аз плача…Аз плача за чуждите сълзи, за чуждия плач,за чуждите устни измръзнали, бледни аз плача,за чуждите стъпки, заглъхнали в мразния здрач.
Напразно те чакам, аз вече те чакам отдавна…По пустия лед на смразеното езеро беднитри патици ходят и спират, и чакат отдавна,и гледат отчаяни мене с очите си ледни:
и бледите листи, които с молитва умират,и болните клони с наведени, тъжни чела,и жарките сълзи, които безмощни умират,и пустия лес в безизходна дълбока мъгла.
Гео Милев
А това е моя превод:
Небо в лазури и тает и тонет, я плачу…Я плачу о слёзах чужих и о плаче чужом,чужих посиневших губам, безутешно я плачупо шагу чужому, заглохшему в сумраке злом.
Напрасно я жду, так давно я тебя ожидаю…По ровному льду средь замёрзшего озера рядомтри уточки бродят, чего-то давно ожидают,отчаянно глядя своим застывающим взглядом
на бледные листья, что с тихой мольбой умирают,на ветви больные, что в скорби склоняют чела,на жаркие слёзы, что кротко в тоске умирают,на лес опустевший, который укутала мгла.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...