29.4.2012 г. 22:47:35 ч.

ПРИКАЗКАТА ЗА ПЕПЕЛЯШКА? НЕ! ИСТИНАТА ЗА НЕЯ

                                              / Една тъжна, но реална история.../

В една далечна земя, край една величествена река живеело едно момче, красиво и талантливо... С лекота умеело да весели хората с притчи и песни.

Някой някога му казал, че ще стане велик човек и момчето повярвало. Толкова силно вярвало в тези думи, че ги превърнало в своята най-съкровена мечта.И така силно искало да сбъдне мечтата си, че забравило да се бори за нейното осъществяване, а просто на всички разказвало как някога някой му е казал, че ще стане  велик човек.

Минали години...

Момчето порастнало и се превърнало в красив принц. Никой не можел да устои на чара му. Така той тръгнал по света да търси щастието си като продължавал да разказва на всички  как някога някой му казал, че ще стане велик човек.

Една зима в едно малко царство принцът  срeщнал една принцеса. Много зли вълшебници се опитвали да я погубят, но с разум и търпение тя преминала през всички беди. Тя също имала своите мечти, някои от които вече били реалност. Най-силно, обаче, принцесата желаела да срещне принц, с когото да тръгнат по света и да сбъднат  всички бленувани мигове. Появата на красивия принц събудила вярата във възможността на този блян.

И принцесата го обикнала. Обикнала своя принц. И той непрекъснато й казвал, че я обича. Изпълнил дните й с безброй красиви приказки, които й обещал да сбъднат заедно. Принцесата се отдала с цялото си сърце на своята мечта и на мечтата на своя любим. Тя  заспивала и се събуждала с безкрайна вяра в красотата на предстоящите дни.

Един ден принцът заминал на далечен път...

Той обещал на принцесата, че ще се върне, за да сбъднат заедно своята мечта. Скоро след това, обаче, в малкото царство се появил един вълшебник. Той знаел всичко, можел всичко... бил всемогъщ. Принцесата му признала, че тъжи за своя принц и че всеки ден очаква неговото завръщане. Вълшебникът бил състрадателен, но честен и справедлив човек. Той знаел една истина, която щяла да разбие сърцето на принцесата. Но  решил да я избави от жестоката заблуда, в която живеела. Това не било мечта или вълшебна приказка, а истината за красивия принц...

Принцът, всъщност, си имал принцеса. Някъде в някое друго царство. Тя, разбира се, си мислела, че е единствена за него. При безбройните си пътешествия във всяко царство принцът си намирал по една принцеса, на която да разказва  колко велик човек ще стане, заради мечтата си. Пилеел обичта си, без наистина да обича. Обичта му била също толкова нереална, колкото това, че е много велик човек. Пилеел принцът красиви приказки по света, без дори да се замисли колко болка носят те на безбройните красавици, които вярвали в тяхната лъжовна красота...

Принцесата с болка в сърцето изслушала добрия вълшебник и се отдалечила. Скрила се от хорските погледи и дълго плакала... Изплакала цялата горчилка, която отровила сърцето й, докато там не останала само една тъпа болка от измамните думи на принца.  Принцесата вярвала, че постепено всичко, което й напомня за него, скоро ще  придобие отново своята банална безразличност.

Минало време... Болката в сърцето й почти не напомняла за себе си. А когато това се случело, очите й се пълнели със сълзи. Не от мъка, а от ед