Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
Когато в здрач денят догаря и уморени са от песни птиците, очаквам парещите твои стъпки под ударите бързи на сърцето си. Зоват ме и простенват чувства, възкръснали с милувката на дните. Очите ти запалват същността ми. И отново искам да си моя... Стаена в люлката на спомена, накарал въглените пак да лумнат, повярвала в силата на думите, молитвено копнееш да си влюбена...
Нямате права да коментирате тази публикация.