Жената вамп

Отекват токчетата глухо
сред бликащата тъмнина
от мръсни входове. Разруха.
Воня на гнила смет и мухъл
пълзи. Дълбока тишина

притиска крайния квартал
и само стъпките унило
заглъхват. Плътен, застоял
е въздухът. Просветват вяло
безсилни в душното чернило

самотни лампи. Тя върви
несигурно и мълчаливо
сред мрака. Може би кърви
сърцето й! Какво вдърви
походката й колеблива?

Внезапно тъмен силует
на мъж, от мрачен безистен
изникна. Сякаш призрак блед,
безшумен, хладен като лед
я дръпна вътре. Ужасен,

смразяващ вик отекна в мрака,
сподавен хрип, предсмъртен стон.
Кой своя изгрев не дочака?
Миг тишина! И пак потракват
ритмично, като метроном

самотни токчета. Но вече
тя крачи пълна със живот
към нови жертви. От далече
усеща лъх на плът обречена
да бъде нощен пир на злото.