~~Димитровград~~

Добре дошла на борда, Анелия! Радвам се, че млади хора като теб приемат присърце професията учител. Каквато лелята, такава и племенницата... - умни, вдъхновени и раздаващи топлина. Прегръщам ви и двете. Успех и до нови срещи!

Да, наистина беше така, както го е почувствала Ани. На добър път и в блога , и в професията , Ани!

Приеми много целувки  от съквартирантката по стая! 

Ани, мила! Радвам се, че беше с нас и вече си заразена от вируса на приятелството, емоцията и професионализма. С нетърпение ще те очакваме и на следващите срещи!

Целувки и пожелания за много успехи!

Благодаря, Ани, за споделеното!

 Колеги, ето ви един добър начин за създаване  положителна нагласа у младите към нашата професия. Браво на леля Галя! Заслужава си да се създаде традиция и в това - млади учители на нашите сбирки, "колкото повече, толкова повече" :)

 

Ани, от тук нататък с кавото и да се сблъскаш в професионален план, ще знаеш че ни има да ударим по едно рамо, и тук, пък и на купон...все сме сила!

Мила Ани, успех и до нови срещи!

Видях във Фейсбук-а снимка на Галчето и Вени с едно прекрасно младо същество. И тъкмо да попитам... то стана ясно.... Боже, колко е хубаво да има повече млади заразени:))) Защото, колкото и да се опитвам да съм оптимист, виждам че след нас редичките са много рехави. Успех, Ани, във всичко, с което се захванеш!

Благодаря ви!!! Аз също ви прегръщам силно, приятели!!!Докато има хора като вас, ще има и вдъхновение за по-неопитните и прохождащите, като мен!

Шапка ти свалям за този пост. Толкова си млада, а така хубаво си го написала... Казваш, че не можеш да опишеш чувствата си с думи, въпреки богатството на родния ни език. А какво да кажа аз? Чета и препрочитам думите на колегите, но не успявам да фомулирам никаква мисъл. Всичко, което се сещам, вече е написано. Дани споменава за икономическата криза, но освен нея има и криза в моя речник. Затова ще напиша само една дума, но тя казва всичко: БЛАГОДАРЯ!

Ани, след тази първа за теб среща имам усещането, че няма да пропуснеш нито една следваща! Желая ти успех, мило момиче!

      Мила  Ани,   младостта  и  чаровната   усмивка  радваха  всички  ни. Впечатляващо  беше  присъствието  ти  по  видими  причини.  Все  по - рядко нашата  професия се  удостоява  от  вниманието  на  млади хора.    

     Професията  на  началния  учител,  Ани,  е  много трудна. Тя  обаче,  няма  равна  на  себе  си.

     Ти  си  крехкото създание, закърмено  със  знанието,  красотата,  амбициите,  настроението  и  възможностите  на  началния  учител.

     Носи  в  душата и сърцето  си  спомена  от  нашите  преживявания. Бъди  АПОСТОЛА,  СЛЪНЦЕТО  И  ВЯТЪРА  към  промените,  за  които  копнее  нашето  училище!

                        До  нови  срещи,  госпожо  Кирчева!

     

 

Браво, чудесни думи, Анелия!

Благодаря,Ани,за милите думи!Благодаря,Галенце,че ни запозна с това прекрасно и мило момиче!Ани, видя на какво са способни началните учители, които носят заряда на професията в сърцата си. Сигурна съм че този заряд ще ти дава сили да прокарваш пътеки в своя професионалин път!

Съжалявам, че не можах да бъда с такива стойностни хора! А ти, мило момиче, знай, че тук всеки винаги ще ти подаде ръка- безкористно! Успех!

Здравейте, приятели! Реших и аз да споделя с вас преживяното, влизам в блога и   виждам, че всичките ми емоции са изживени, всичките ми мисли споделени, всичките ми думи изречени от това, което се случи "там дето няма град, а има мечти"! Дани, мила приятелко, невероятна учителко, духовното в теб ни докосна и ние наистина като, че ли станахме по- извисени, по- упорити, още по- надъхани да творим, защото нашата професия е творчество и извисеност на духа. Очарована съм от всичко - от началото до края на тази среща! От сръчните ръце на професор Георги Иванов, който седеше пред нас и заедно с Анелия смаяно  гледахме как пред очите ни разцъфва градина! От невероятното майсторство на Боряна! Тази вълшебница  от които сръчни пръсти  излизаше вълшебство и която за съжаление не успях да я видя в действие.  От това, което сподели с нас доцент Силвия Цветанска, а то беше от някакво друго измерение. Общуване с деца, каквото не бях виждала. Г- жа Румяна Танкова и нейнното невероятно желания да  ни направи съпричастни към проблемите на българското образование и желанието и ЗАЕДНО  да променим нещата ....За екипа на Енвижън - тези млади българи, които ме правят горда, че съм част от българското учителство и това, че прилагам в работата си нещо българско и родно с невероятното име Енвижън..  Страхувам се да не пропусна някого.... но моля да бъда извинена. Дани,  скъпа на всички ни приятелко, дойдох с Анелия с мисълта, че тя ще бъде очарована от срещата, но съм се заблуждавала, тя  беше удивена.  Тя е  надъханата бъдеща  смяна, която чака да бъде приобщена към нас ! Благодаря!!  Пегръдки на всички, които видях, докоснах и на тези, които не бяха сред нас тялом, но ние не спряхме да питаме къде са, как са ! Благодаря на колежката Роси Георгиева, която сподели своето комфортно пътуване до Димитровград с нас и която не спря да се тревожи, как и с какво сме се прибрали в град Левски. Прегръдки и на Дочка Кючукова и поздравления за това, че сподели с нас своя опит, на Стефка Обрешкова, Цвета Гергова и на всички  с които бяхме ЕДНА МИСЪЛ, ЕДИН ДУХ. До нови срещи, приятели!

Напоследък все страдам от липса на време и затова рядко пиша. Все още живея с емоцията от Димитровград, макар, че ежедневието ме завъртя в своя вихър. Както казва Руми по-горе сякаш речника ми е в криза. Толкова много хубави думи се казаха и всички така добре изразиха емоциите ни, че не мога да допълня нищо ново. Но когато видях написаното от Ани не можах да се въздържа. Когато Галето ми я представи и каза, че освен нейна племенница е и колежка, се изпуснах и показах учудването си. Въпреки, че леля сигурно и е казала за трудностите на професията ни и момичето е наясно с негативите не се е отказала. Много малко са младите хора днес, които се залавят със сърце и душа да работят като начални учители. Познавам само още едно такова момиче, като Ани, което работи в нашето училище. Майка и също е начална учителка. Те са наясно с професията и въпреки това са я избрали и я работят с вдъхновение. Трябва да помагаме и пазим тези редки съкровища. Същото бих казала и за  момчетата и  момичетата от екипа на Енвижън, които загърбват възможностите за работа в чужбина, за да работят за българското образование.

    Дъщеря също, не само племенница на учителка съм...за някои може би е банално, но за мен е чест да продължа професията и да се стремя поне да се докосна  до професионализма на мама-работеща като детски учител, и на леля-начален учител! Явно ми е предопределена съдбата, а и братовчедката ми Пламена, също избра да изучава педагогиката...Някои професии избират хората, а не обратното!

    Радвам се, че имам тези ярки и неописуемо отдадени,както в професионален, така и в личен план, майка и леля!