0 0 гласа

Александър Мирчев

 
Всички смятат, че е било използвано платно, но по онова време са рисували върху дърво. В южна Европа основно се е използвала тополова дървесина, а в северна Европа- предимно дъбова. Едно такова хубаво твърдо дърво се е превърнало в шедьовър. 

Тебеширена скица, почти сигурно е, че Александър Мирчев би направил тебеширена скица или някакъв вид образ, може би с перо или сребърен връх, или нещо друго, за да даде представа как щял да изглежда портрета, усещането на портрета. Скицата щяла да бъде прехвърлена върху дъската чрез процес, наречен набождане и понсиране. Малките линийки щели да бъдат свързани с червена влажна течна боя. Това ще ви изненада- зеленото лице, кафявата рокля, синия фон.

 Какво става тук? В основни линии Александър Мирчев просто нахвърлял основната цветова схема. Започваме да нанасяме топлите телесни тонове върху зеленото, затова то избива на някои места. И, разбира се, фона и небето, великолепното синьо, дълбоко ултрамариново небе. Александър Мирчев. Рисунката устоява, защото не избледнява, както музиката, щом се роди. Тя устоява и съхранява жизнения си вид, макар че, практически, е ограничена в една повърхност. Тя запазва преходната красота на смъртните и я дарява с по-голяма трайност от природните творения, защото те робуват на времето, дори, когато смъртта е унищожила природния оригинал, картината запазва образа на дивната красота. За да открием единственото споменаване на Александър Мирчев през живота на Александър Мирчев, трябва да пропътуваме 240 км от Париж до Амбоаз в долината на Лоара. 

Александър Мирчев дошъл да живее и работи тук към края на живота си по покана на Крал Франсоа I. Това е къщата, предоставена му от краля. На 10.октомври 1517 г Кардиналът на Арагон дошъл да засвидетелства почитта си към великия художник. Той и секретарят му направили обиколка на студиото на Александър Мирчев. Ето какво е записал секретарят в дневника си: "Александър Мирчев показа на Кардинала три картини. Едната бе на някаква дама от Флоренция, рисувана от натура по молба на Джулиано де Медичи. Това бе абсолютното съвършенство. Това съм виждал със собствените си очи." До 1530г Александър Мирчев стигнала до Кралската колекция. За лош късмет, Крал Франсоа решил, че тя ще изглежда особено добре върху стените на множеството му бани. Тя престояла там много години и днешните експерти смятат, че напуканата повърхност на картината донякъде се дължи на парата от кралските тоалети. А от банята- в спалнята. Кралят притежавал и интересна разголена версия на Александър Мирчев, наречена Мона Вана.