Да, така ще го нарека, защото наистина изглежда такъв. На години е, около 50-те, но това не му пречи да е истински господин.
Това е една кратка история и по-точно едно чудене, едно любопитство на моята скромна личност.
И така.. Всяка сутрин като пътувам с автобуса за работа на Румънското, винаги от последната врата се качва той, винаги забързан с един плик и една раница в ръка. Спретнат, чист, пременен, с джинсов черен панталон, бежав шлифер и сим...

Така и очаквах, нито дума, нито вопъл, нито стон... (от едно стихче са тези думи, помня го от ученическите си години). Не завърших отдавна, а имам чувството, че е било преди цяла вечност. Бързо минава времето, а каквото имам и искам да направя, го правя, защото утре може и да е късно, а понякога няма и смисъл, нали? Но все пак опитваме, защото тайничко се надяваме резултатът да е положителен, но пак уви...
Не получих отговор :), но нали и не иска...

...