ОТРОВАТА НИ БЕШЕ ГОРДОСТТА

07 август 2007, 02:28 Публикувано в Любов | 1 коментара , 399 прочита
Отровата ти вкусих с красотата си,
а ти с любовни думи се опи.
Ожилвахме се, но се искахме,
със думите разбивахме скали!

Настана суша във душите ни,
пихме в шепи своите сълзи.
Листа закапаха, изгниха...
Едва започнало бе лятото, уви!

И Слънцето удавено в морето,
всяка вечер плачеше за нас.
Ядоса се и удвои лъчите си!
Мечтите ни попари в своя гняв!

Отровени от собствените грешки,
отвърнахме глави един от друг.
И махнахме с ръка и със надсмешка,
че всеки ще намери своя път!