ЗАЩО МЪЛЧИШ

Защо мълчиш?
Аз първа си отидох
и всяка нощ се връщах
пак при теб...
В съня ти,
в мислите и утрото...
Във тебе бях,
в сърцето ти- на дъното!
Покълвах...
всеки ден по малко,
и обзе ме лудост...
А когато недостигна въздух,
родих се
с пяната на Афродита,
пребъдвах в думите...
След себе си оставих
острова безлюден,
онзи бряг,
за който всеки влюбен пита...
Защо мълчиш?
Очите ти са тъжни.
А се оглеждах в тях
и най-красива се намирах...
Не счупвай огледалото от страх!
Все още те обичам!
До полуда!