АНЕМИЧНА ЛЮБОВ

Една "любов" ме прегърна!
Целуваше с жар
и със плам!
Аз опивах се-
чувствах я истинска!
А тя без преструвките
анемична била-
само воал!
С целувките тровеше бавно,
на глъдки!
Хранеше егото,
връщаше жлъч!
Любов на хартия,
на думи, бездушна!
Изсмукваше сили за своя живот!
А аз й повярвах,
че носи звездите във шепи!...
Изпи ме! Изплю ме!
И после ме стъпка-
да не съм светлина!
И ме ръфа и дъвка
и хвърли в нозете
на свойте любовници!...
И се смя зад гърба ми-
ехидна и зла!
А аз й повярвах,
че носи звездите във шепи...



(човешкото лицемерие визирам в думата  "любов")