Страх

Пепеляшка накрая заживява много-много щастливо, нали знаеш? Сигурна съм, че това ти настроение е нещо моментно и скоро ще се почувстваш по-добре. Във всеки случай разните тъжни мисли като "сега отново съм в собствената си тъмница ,в която няма светлина и чувства", не помагат на тъгата да си отиде, а я държат при теб. Опитай се да правиш весели неща. Може да ти прозвучи глупаво, ако ти кажа да започнеш ВЕДНАГА да рисуваш балони, много балони и също цветя, но наистина помага. А утре да изтичаш до някоя книжарница да си купиш пластилин (не е повече от левче) и после да пишеш в блога какво си успяла да сътвориш. Това, което ми хрумва в момента е една почти гениална идея за конкурс за пластилинови фигурки. Аз мога да правя едно доста прилично чудовище, а също и други неща. :))) 

Никой нарцис не заслужава и капка от твоето внимание. Хубаво е, че си била щастлива. Ще бъдеш отново. Ще бъдеш много повече, отколкото си мислиш, че е възможно.

Понякога, когато ми е ужасно, ужасно тъжно изрязвам от хартия слънца. И тогава в моята 'тъмница' се промъкват слънчеви лъчи.

Ако обаче слънцето е залязло и душата е празна и пуста.....?!Ако нямаш стимул да живееш жалко?-нещастeн,с угризения,с носталгия,самосъжаляващ се?Ако искаш да заплачеш,а не можеж-тогава какво ти остава освен да живееш жалко и мизерно съществуване без смисъл?!Пепеляшка е в приказките,а аз съм тук в реалноста,в битието...................

Слънцето залязва постоянно само и само да изгрее отново. Защото всички ние всъщност ужасно обичаме тези изгреви и залези. Какво значи да нямаш стимул да живееш? Ето, Малкият принц живее, защото все някой трябва да изкоренява боабабите. Мога да ти дам 51 стимула, но съм сигурна, че ти ще намериш за себе си по-добри от тези. Ако искаш да заплачеш, давай. Понякога даже небето го прави. Е, тогава малко съсипва тебеширените рисунки на асфалта, но никое от децата-художници не му се сърди. Остави сълзите, щом напират. Ще видиш, че после ще се почувстваш нова. Никой не живее жалко и мизерно, освен ако сам не го пожелае. Какво, ако Пепеляшка е приказна героиня? Можеш тази вечер да сънуваш, че ти си такава. А после утрото, както често става, ще се окаже по-мъдро от вечерта и няма начин да не ти хрумне поне една причина за усмивка. :)

Радвам се ,че са останали оптимисти на днешно време!Лошото е ,кокато сълзите ти напират и не можеж да заплачеш и да ти олекне!Всичко остава в душата ти,спомени,мисли,желания..........Какво е всъщност живота???????-Екзистенциален  въпрос нали?!А какъв е смисълът?!..........................А какво е щастието,любовта,красотата,залезът-абстрактно и далечно,за де се обясни с две думи нали?!........

Като не можеш да заплачеш, просто викай! Хич да не ти пука, че е почти 23.00 и съседката от долния етаж може и да си е легнала. Трябва да ти олекне. Ако прегракнеш и не ти олеква, продължавай да викаш. (Виж, ако някой недоволен пенсионер се обади на полицията, тогава може би ще се наложи да спреш.)

Там им е мястото на спомените, мислите и желанията - в душата. Не се опитвай да ги преживяваш отново, просто им позволи да съществуват вътре. Не ги анализирай. Не си задавай въпроси започващи с 'ако..?' и 'защо..?'.  Насочи се към новите си идеи. Утре иди в Борисовата и си занеси вкъщи няколко от най-красивите есенни листа.

Щастието, любовта, красотата, залезът - те не се обясняват. Поне не с думи. Погледай есента! Порадвай й се. Тогава вече ще знаеш какво е всъщност живота.

Отвън, до прозореца

някой шептеше,

Тихо, неспирно -

шепот без край...

Наслагваше думи и мисли,

трупаше нежност...

Да. Живият шепот

нямаше край.

Исках да видя,

кой ми говори,

кой с мен споделя

странни минути в нощта

Станах, отдръпнах пердето -

навън всичко бе бяло...

Аз се разтворих в пространството

и прегърнах снега...

Беше бяла нощ с бяло небе

и бял сняг ми разказваше

бяла далечна история

(Е.Иванова 1998г.)

Птиците отлитат на юг...

ще ми се да ти кажа нещо утешително, или нещо такова, но знам, че утеха особено за тези неща трудно има, особено отвън...ако някога това може да премине поне отчасти, то трябва да дойде от самата теб и от вярата, която поне от части е останала дълбоко заспала вътре и до колко тази вяра е готова да се събуди. Крилата са прекрасно нещо. Да летиш още повече, особено когато е на високо и дори да знаеш, че падането е близко, все пак летиш още по нависоко, защото чувството е единствено и неповторимо...чувството на истинското и краткотрайно щастие...Знам, знам, че щастието е толкова нестабилно нещо и знам, че когато го имаме и се чувстваме онези пепеляшки-принцеси, мигът трябва да се изживее възможно най-пълноценно и истински, човек трябва да граби алчно именно от тях, защото може и да бъдат последни. не веднъж съм казвала, че човек реагира най-вече на болката и в същото време колкото повече е страдал, толково повече осъзнава цената на щастието и миговете на полет...Силно се надявам страхът да престане да живее в теб и червените пътеки, които ние хората несъзнателно му постиламе да бъдат изпепелени...но ти усещаш най добре какво става...

"В денощието има един момент, когато видимостта се затруднява: това е вечерното време. Светлината и тъмнината се смесват и вече не е изцяло светло, нито пък напълно тъмно. В сумрак се проверява равновесието между човека и планетата. Бог смесва сянката със светлината, за да види има ли Земята смелост да продължи да се върти. Ако Земята не е изплашена от тъмнината, нощта си отива и на следващия ден отново сияе слънцето."П.С. Не се страхувай.

Привет!Както казва Малкият принц: ..."И когато се утешиш/човек винаги се утешава/, ти ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Понякога ще ти се прииска да се смеем заедно, и тогава винаги ще отваряш прозореца си, ей така, само за да ти бъде приятно..."...."А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг!"Цитирам по памет Екзюпери. Животът наистина ни поднася изненади, и то най-неочаквано. Лошото е, че изненадите понякога са неприятни. Просто БЪДИ СИЛНА!