Страх
Колко е страшно човек да остане сам!Заобиколен от хора,а всъщност абсолютно сам и неразбран,дистанциран от обществото и затворен в себе си................Сега ми се иска да разкажа историята на един миг щастие,което може би е било химера.Ако ви попитам чувствали ли сте се щастливи макар и за един ден?-какъв ли ще е отговора..........................Е аз бях щастлива веднъж в живота и сега отново съм в собствената си тъмница ,в която няма светлина и чувства.За миг си помислих :"Ех колко е красив живота и колко съм щастлива"!............Може би се почувствах за кратко като Пепеляшка,когато се превърнала в принцеса............И ето ме сега самотна и разочарована за пореден път..................Интересно нещо е живота с неговите премеждия,с неговите страни,с несправедливоста,с красотата на малките неща...........................Искам да споделя,че наистина човек трябва да се радва на малкото щастливи мигове и на малките неща,защото само те ще ни останат.Интересно е как изведнъж съдбата ни поднася ред изненади и от най-високото стъпало се оказваме пак на дъното.Дали е редно да пиша толкова глупости???Сега ми се иска да разкажа и нещо,което ме накара да се чувствам нещастна.
Иска ми се да разкажа историята на Нарцис-един хубав момък влюбен в собственото си отражение,който накрая се погледнал в едно езеро и се удавил.................
Накрая ще кажа,че може би понякога е по-добре да оставим нещата да си текат вместо да мислим предубедено какво ще стане в бъдеще............
Пепеляшка накрая заживява много-много щастливо, нали знаеш? Сигурна съм, че това ти настроение е нещо моментно и скоро ще се почувстваш по-добре. Във всеки случай разните тъжни мисли като "сега отново съм в собствената си тъмница ,в която няма светлина и чувства", не помагат на тъгата да си отиде, а я държат при теб. Опитай се да правиш весели неща. Може да ти прозвучи глупаво, ако ти кажа да започнеш ВЕДНАГА да рисуваш балони, много балони и също цветя, но наистина помага. А утре да изтичаш до някоя книжарница да си купиш пластилин (не е повече от левче) и после да пишеш в блога какво си успяла да сътвориш. Това, което ми хрумва в момента е една почти гениална идея за конкурс за пластилинови фигурки. Аз мога да правя едно доста прилично чудовище, а също и други неща. :)))
Никой нарцис не заслужава и капка от твоето внимание. Хубаво е, че си била щастлива. Ще бъдеш отново. Ще бъдеш много повече, отколкото си мислиш, че е възможно.
Понякога, когато ми е ужасно, ужасно тъжно изрязвам от хартия слънца. И тогава в моята 'тъмница' се промъкват слънчеви лъчи.
Като не можеш да заплачеш, просто викай! Хич да не ти пука, че е почти 23.00 и съседката от долния етаж може и да си е легнала. Трябва да ти олекне. Ако прегракнеш и не ти олеква, продължавай да викаш. (Виж, ако някой недоволен пенсионер се обади на полицията, тогава може би ще се наложи да спреш.)
Там им е мястото на спомените, мислите и желанията - в душата. Не се опитвай да ги преживяваш отново, просто им позволи да съществуват вътре. Не ги анализирай. Не си задавай въпроси започващи с 'ако..?' и 'защо..?'. Насочи се към новите си идеи. Утре иди в Борисовата и си занеси вкъщи няколко от най-красивите есенни листа.
Щастието, любовта, красотата, залезът - те не се обясняват. Поне не с думи. Погледай есента! Порадвай й се. Тогава вече ще знаеш какво е всъщност живота.
Отвън, до прозореца
някой шептеше,
Тихо, неспирно -
шепот без край...
Наслагваше думи и мисли,
трупаше нежност...
Да. Живият шепот
нямаше край.
Исках да видя,
кой ми говори,
кой с мен споделя
странни минути в нощта
Станах, отдръпнах пердето -
навън всичко бе бяло...
Аз се разтворих в пространството
и прегърнах снега...
Беше бяла нощ с бяло небе
и бял сняг ми разказваше
бяла далечна история
(Е.Иванова 1998г.)
Птиците отлитат на юг...