Заглавна страница
Регистрация
Вход
BgLOG.net
Създай свой блог
Пиши
Категории
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
BgLOG
Туризъм
Техеран през очите на една ... хулиганка
от
Unforgiven
на 12.11.2006 23:44
12 коментара
,
2398 прочита
За първи път ми се наложи да ходя в Техеран преди 4 години. Когато компанията ни заяви, че вече редовно ще ни командироват до там за по няколко дни всеки месец - не знаех как да посрещна новината. Единственото, което знаех за тази страна беше, че там алкохола е забранен, което хич не ме касае, щото и разрешен да е - аз все толкова го пия. Не ми харесва вкуса на огнената вода във всичките й вариации, а аз правя само неща, които ми харесват, ама това е друга тема.
И така, купих си пътеводителя за Техеран (на галактическия стопаджия не се налага да го купувам, щото го имам ;) ) и отворих книгата напосоки. Попаднах на страница, озаглавена "Дискотеки, клубове". На нея имаше само едно изречение - "Dream on!", т.е. продължавайте да си мечтаете, щото в действителност такова чудо няма!
Разсмях се с глас на чувството за хумор на написалия това и ми стана още по-интересно...
Реших да не чета много-много - а просто като отида - да видя за себе си как са нещата там.
И ето че хоп - няма и седмица - изпращат ме в Техеран. С цели 4 дни престой! Още в Лондон от компанията ни раздадоха служебни забрадки, защото нямаш право да положиш нежно краче на иранска територия, ако не си с покрити коси. Естествено, като казвам нежно краче - имам предвид женско такова. За мъжете има правила, но далеч не са толкова строги...
Същността ми на бунтарка (или хулиганка, ако питате майка ми!) се разбунтува още тогава ;) , но работата си е работа, а и любопитството ми надделя - нямах търпение да видя що за хора живеят там!
Хората се оказаха ... разни. Като навсякъде другаде по света! Добри и лоши. Хубави и не чак толкова .И т.н.
Едно от нещата, които ме изуми още в началото - надписа пред хотела! Единствения 5 звезден в Техеран, ама това да не ви заблуждава - няма нищо общо с 5 звездните си събратя из нашите географски ширини!
Та пред дверите с огромни букви написано нещо от сорта, че на всички жени-чужденки, стъпили в Иран, им се оказва честта да се обличат според местните мюсюлмански обичаи и колко много трябвало да сме благодарни за това!!! Спогледахме се! Мълчаливо. Щото - чест или не - не се ли обличаш както те са си наумили - те чака най-малкото бой с камъни на площада (да, разправят - все още го практикували!) или затвор или знам ли и аз още какво!
Казах си, че ако бях политик - щях да задължа всички иранки на влизане в Англия да обличат задължително къси поли!!! Ми да! Щом в тяхната страна искам-не искам ходя в забрадка и палатка - те в Лондон - по минижуп!
Не че повечето не го правят де... Гледаш ги - влизат в самолета с разните му там воали и манта. Само след 5 минути излизат от тоалетната облечени по последна световна мода!;))
Спомням си веднъж седим в едно такси. Техеран е 15 милионен град. Две Българии, че и отгоре, събрани на едно място! Колите са стари, трафика ужасен! И когато закъсаш някъде в задръстванията, почти не можеш да дишаш сред пушеците, излизащи от ауспусите на старите и очукани автомобили, които бяха някакви неизвестни за мен марки...
Та седим си в таксито, заровили сме носове в ръкавите на дългите си шлифери и шофьора казва на развален английски - "Как искам да можехте да сложите в един куфар мен и семейството ми и да ни изнесете оттук в Лондон! Айде аз както и да е, ама имам жена и 2 дъщери - трудно е да си жена в тази държава..."
Стана ми мъчно за човека. И мислено благодарих на Бог, че съм се родила в България и живея в Европа! За човек като мен, дето не е религиозен, представете си колко съм била развълнувана, за да тръгна да благодаря на Господ!
И наистина - не е лесно да си жена в Техеран! Изпитвах го на гърба си всеки месец почти, но нямах нищо против - знаех, че е само за няколко дена и просто това ми даваше възможност да оценя свободата във всекидневието си, когато съм си у дома!
Трудно и неприятно е в 52 градуса жега да носиш забрадка, дълги панталони, задължитвлно широки и нещо като шлифер отгоре, стигащ поне до коленете, защото не е разрешено да ти се вижда горната част на бедрата, дори и в широк панталон!!!
Повечето местни жени обаче слагат върху дрехите си нещо като огромен черен чаршаф - покрива ги от глава до пети - и го държат със зъби. Идея нямам какво правят като им се наложи да кажат Добър Ден на някого... С тези одежди, приличат на разпънати палатки! С колежките се шегувахме, че ако бяхме иранки - нямаше да ни се налага все да сме на диети и да ходим по фризьори - така и така се виждат само 2 очи - на кой му пука!!
На нас, очевидно - не, но да не забравяме, че ние прекарваме там по няколко дни и си хващаме пътя обратно за Лондон. Или пътя за цивилизацията, както ние се шегуваме полунаистина... На иранките, дето целия си живот прекарват там - пука им! Една сутрин гледам 2 жени тичат за здраве (или за хубава фигура!)! Изумих се. И се засрамих. Аз не бих тичала дори ако живота ми зависеше от това, така да се каже, а тези жени - тичат за здраве и красота, и то облечени в палатки! Как не се спъват и не се пребиват - един Аллах знае!
Освен, че трябва да си облечен в палатка, тя задължително трябва да е в тъмни цветове - иначе правиш впечатление, и трябва ли да казвам - недобро!
Не дай си Боже да облечеш нещо червено - о, ужас! Това било цвета на не знам си кой пророк в Исляма, ама той не бил от добрите пророци (абе и такива ли имало?!) и съответно този цвят е забранен!
Забранено е в автобус да се возиш заедно с мъж, дори и твоя собствен! Мъжете се качват отпред през предната врата. Жените отзад - през задната! Дори не им идва наум да се объркат например... На мен ми дойде наум...(хулиганка!!), ама бързо ме разубедиха...
Какво друго... По улиците е пълно с наркомани. Като е забранен алкохола - дрогират си се... Това поне е разрешено, щото не са се сетили да споменат в Корана, че не е позволено... или знам ли и аз що...
Странно място. Хубави хора (или поне повечето, особено ако човек си направи труда да надзърне зад воала и фасадата), но всеки път, напускайки го - въздъхвам с облекчение...
Не е за хулиганки в Техеран.
Никак даже...
RSS за коментари
Коментари
#
| от
Tanichka
на 13 ноември 2006, 06:39
E, много ти благодаря за хубавия разказ! Много ми беше интересно! Представям си как си се чувствала, защото и на мен из арабския свят с фарашиите ми кипва кръвта и все някак ми идва напук да направя, но май наистина е по-разумно да си затраеш...
А как ти стоеше забрадката - снимка не направи ли..;)) ?
#
| от
Teri
на 13 ноември 2006, 08:59
И на мен ми беше много интересно да прочета твоя разказ, да усетя чрез теб чувството да си жена в арабския свят. С този религиозен фанатизъм не знам как се живее... :(
Да продължиш да разказваш, много ми е интересно! А и имаш дар-слово!
#
| от
Teri
на 13 ноември 2006, 09:01
А, да и ако има някакви снимки, качвай в галерията :) Ще ми е интересно да те видя със забрадка :) Но ще ми е интересно да видя и какво си снимала из Техеран, даже сега ще потърся снимки в интернет, че ми стана много любопитно.
#
| от
Unforgiven
на 13 ноември 2006, 09:28
Имам някъде снимки, ама са на хартия и честно да си призная - по-добре!;)
Само си спомням, че бяхме се снимали с няколко колежки в един парк и после се чудехме кой кой е, особено поради факта, че беше ужасно слънце и всички бяхме с тъмни очила, плюс забрадки и палатки!
Сега се сетих още нещо весело...:)
В хотела са ни отделили един етаж специално за нас - така че да не се налага и там да се обличаме с шлифери и забрадки. Заключват етажа, отпред седи един иранец в един офис да ни пази - и така.
Някои от колежките никога не си показаха носа навън - и защото не е приятно да се обличаш по местните обичаи, и защото хич не е практично, и заради принципите си!
Спомням си един ден няколко от нас се разхождахме из града и накупихме цяла кутия с лакомства - правят страхотни пастички и локуми в Техеран, а ядките са прясно изпечени и като минаваш покрай някой магазин, дето и ги пекат, и ги продават - няма как да не се завреш вътре и да не излезеш с поне няколко килограма от няколко вида!
И така - накупили сме ние една торба с лакомства и се прибираме в хотела.
И единият от колегите слага всички лакомства на масата и казва на колежката, която отказва да излиза навън, защото не иска да се забради - "Можеш да опиташ от всичко, но при едно условие - да ядеш пастичките със забрадка!"
Момичето хич не се подвоуми - и всички здраво се посмяхме и омазахме с пастички... ;))
П.С. Казах ли, че дори и да отидеш в ресторант, не можеш да си съблечеш нито шлифера, нито да си махнеш забрадката!
И в края на вечерята обикновено човек може да прочете менюто от забрадката ти!
Щото тези пущини все се завират из чиниите, особено на такива като нас, дето нямат опит в забраждането!
Иначе местните дами - дето от 6 годишна възраст все забрадени си ходят - са много грациозни и някак си успяват да изглеждат красиви дори забрадени!
И от техните забрадки със сигурност не можеш да разбереш какво са хапнали за вечеря!!! ;))
#
| от
Teri
на 13 ноември 2006, 15:28
Ехх, жалко, много ми се искаше да ги видя, а и още да разкажеш :)
Представям си какво е било, особено през очите на една хулиганка :) Ще ми се да обиколя света и да видя много държави и да усетя хората в тях, как живеят, от какво се вълнуват, какъв е мирогледът им, за какво мечтаят... Ех, мечти, мечти..
#
| от
Unforgiven
на 13 ноември 2006, 16:09
Хм, Тери, радвам се, че и ти имаш същите желания като моите!
Щото мен най-много ме е страх, че един ден дните ми ще свършат, а няма да съм пребродила всички интересни и не толкова интересни кътчета на Земята!
И че няма да съм прочела всичките книги, заслужаващи си да се прочетат!
И хората ме поглеждат ... странно като споделя това! :))
Аз съм късметлийка, че работата ми ме отвежда из Азия, Африка , Близкия и Средния Изток. Все е нещо.
И когато съм там - ходя по улиците, возя се в местните автобуси, опитвам се да усетя местните хора - какво ги вълнува, и тревожи, и радва!
Страхотно е!
Онзи ден в Баку една много интелигентна жена, учителка, в една маршрутка ми разправяше как взимала заплата от $10 на месец и как се справя и т.н.
За мен в това е част от смисъла на живота (но една доста важна част!) - човек да пътува, види, разбере.
Не да трупа коли и апартаменти, примерно!:)
Не случайно съм гореща почитателка на Джак Керуак, а доскоро неговата "По пътя" ми беше вместо библия...;))
Така де, щото нали си признах, че не съм религиозна...;)
Човек все в нещо трябва да вярва!:)
#
| от
divedi
на 13 ноември 2006, 16:29
Искам да добавя, че блоговете и сайтът за социални контакти Orkut.com са много популярни в Иран. Младите и образовани хора от Техеран и големите градове не понасят моллите, но са малцинство на изборите.
Снимки от Иран
http://www.flickr.com/photos/tags/Iran/clusters/
Потребители на Orkut от Иран
http://www.orkut.com/UniversalSearch.aspx?searchFor=U&q=Iran
Видео
http://video.google.com/videosearch?q=Iran
http://youtube.com/results?search_query=Iran&search=Search
Блогове, посветени на Иран
http://www.persianstudents.org/
http://hoder.com/weblog/
Общност в MySpace, посветена на Иран
http://groups.myspace.com/Persiansrule
#
| от
Katherine
на 13 ноември 2006, 16:42
"Щото мен най-много ме е страх, че един ден дните ми ще свършат, а няма да съм пребродила всички интересни и не толкова интересни кътчета на Земята!
И че няма да съм прочела всичките книги, заслужаващи си да се прочетат!
И хората ме поглеждат ... странно като споделя това! :))"
Е, значи не съм единствена. :) Но какво странно има в това желание? И за мен познанието е важна част от смисъла на живота - да видиш и да разбереш. Много хубаво си го казала :)
Unforgiven, ти наистина си късметлийка. :)
А разказите ти много ми допадат. Ще се радвам, ако пишеш и за другите места, където си била.
п.с. Не съм била никога в държава, където е задължително жената да е облечена така, но познавам две българки, които са омъжени - едната за пакистанец, а другата за либиец. Винаги съм се чудила кое ги е мотивирало да заживеят в подобен свят и как се справят ... А жените, които нямат избор, защото са родени там? Въобще имат ли някакъв избор тези жени?
#
| от
Teri
на 13 ноември 2006, 17:53
Хъм, Unforgiven, твоите думи сякаш са излезнали от моите пръсти. И аз това искам да видя и за това мечтая. Не искам материални неща, като апартамент, кола и яхта, искам да обиколя света, да прочета хубавите книги, които мога да прочета през този ми живот. А тази книга, за която спомена ще я потърся! Последно за пътешествия съм чел поредиците на Тур Хайердал, ще ми се още да почета :)
Да и ми се иска да кажа, че ще се радвам още да разкажеш, за онази жена с 10-те долара, какво си усетила в очите и, как си се почувствала от този разказ, как се справят хората с 10 долара на месец? Това са ми много интересни неща.. Когато ходя в чужбина не отивам за да гледам сградите (те са на второ-трето, може би дори пето място), а да видя хората, да видя как живеят, как размишляват, какво ги вълнува, какви думички имат, които ние примерно нямаме - съответно и нови понятия, примерно.
Ето например, доколкото знам, в нито един език освен българският няма дума, която да има значението на "полегнал", само ние българите можем да си полегнем :) "Полегнала е Тодора" :)
А пък аборигените нямали или имали съвсем малко думи, описващи чувства. А народ, нация, която има много, много думи описващи чувства, са народ и половина за мен :)
#
| от
Unforgiven
на 13 ноември 2006, 19:48
Тери, много се радвам, че си се заинтересувал от "По пътя" и Керуак - само да предупредя - това не е книга за пътешествия!
Това е книга за културата на битниците в Америка през миналия век!
Да, хората в книгата пътуват, но никъде няма да видиш описание на място или обичаи.
Те разглеждат пътуването като начин на живот - важен е пътя, движението, дори не и посоката.
В един друг мой постинг бях цитирала част от тази книга, ще се повторя и тук:
"Всяка година прекосява страната надлъж и нашир, през зимата на юг, през лятото - на север, и то само защото не може да се застои никъде, без да му дотегне, защото няма къде да отиде освен навсякъде, вечно навърта километри под звездите, най-често под звездите на запада....."
" - Пожелавам ти да стигнеш там, закъдето си се запътил, а когато стигнеш, да бъдеш щастлив.
- Аз често тръгвам нанякъде, но после се отклонявам в една или друга посока..."
И моя най-любим цитат от цялата книга:
" На никого не мога да предложа нищо повече от собствения си хаос."
Приятно четене! :))
А за жената с 10те долара - пътувахме няколко минути в една маршрутка и не си говорихме много - нямаше време просто...А и бяхме смачкани в навалицата - абе какво обяснявам - в София сигурно е същото в маршрутките! Просто жената сподели, че е учителка, че взима много малко пари и ако не е съпруга й - няма как да оцелее. Не разбрах той какво работи.
После поговорих с един българин, който от години живее в Баку и изразих ужаса и учудването си от заплатата 10 долара.
Човекът ми обясни, че точно затова Азърбайджан била едн от най-корумпираните страни в света! Например в училищата - всяка оценка си имала цена! И нямало значение колко са знанията на ученика, а колко ще платят родителите на учителя!
И това си е полулегално!
Освен това - полицията. За да запази работата си, обикновения полицай или катаджия плаща месечен подкуп на шефа си. Той пък плаща на своя шеф. Оня на неговия си шеф.
И така нагоре по стълбицата!!!
Затова и спират коли за щяло и нещяло и глобяват бедните шофьори - нали трябва да си изкарат парите за подкуп!
Моя познат българин ми каза с мъка в гласа, че заради тази "система" на обучение в училищата не може да си доведе семейството да живее с него в Баку, а ходи да ги види в София само веднъж на 2 месеца за по 1 седмица. Не искал да остави децата си с диплома, но без знания и образование...
Тъжничко...
#
| от
Teri
на 13 ноември 2006, 23:20
Да, явно не съм те разбрал правилно за книгата, за което съжалявам, но като ми пейстна този пасаж леко ми напомни за Алхимикът на Пауло Коельо - там, където човека в магазина за стъкло все не отивал в Мека, защото живота му щял сякаш да свърши, защото е изпълнил най-голямата си мечта и той отлага и отлага и същевременно с тъжен поглед изпраща всички, които се запътват натам.
Корупция... тъжно е това :( Съжалявам, че е чак такова положението... Иска ми се да напиша още по темата, но ще го оставя за утре, че вече едвам гледам, keep looking here :)
#
| от
majorsun
на 11 декември 2006, 22:27
Хм, много добре си го описала, това чудо на чудесата Иран, абсолютно всичко го забелязах и аз, но разликата е , че аз се разкарвах наляво-надясно с приятеля ми , тъй като искахме да пробваме автостопа, бяхме тръгнали за Индия. И разкарвайки се, ни приютиха местните полицаи. Аз бях без така наречения от теб шлифер върху панталоните и ме сочеха с пръст и дори мъжете едва ли не се хващаха за главата. Сякаш бях проститутка или нещо подобно. На мен Иран ми харесва такъв, какъвто е.
Пихме и ние чай и ядохме сладкиши в единствения хотел , тъй като нямаше наистина кефене , където да престоим , докато чакаме визите си за Пакистан. Беше приятно там, защото не те гледа никой, за разлика от навън. Прекарахме общо 14 дни на отиване и на връщане. Бяхме на гости на един иранец със семейството му. Караха ме да си слагам манто с думите " Хей, все пак си в Иран, а не в България", но не го сложих. Н авръщане обаче си купих кърпа (освен за глават , която имах от Бг) , защото шокът, който предизвиквах с панталоните си (широки, черни, но непокрити) наистина беше стряскащ. Хората са затворени, но все пак любопитни да разберат, "как сме ние на Запад", защо носим червени блузи, защо ходим на клубове, как изглеждат местата, на които се събират младите.......Ужасно са мили иранците според мен, стига да не накърниш достойнството им. Една жена веднъж в рейса дойде при мен и ми каза" Ако имаш нужда от нещо, аз съм насреща ", защото учела в Турция и знаела какво е да си от Европа и да отидеш в Иран, където е изключително мъжко и подчиняващо пространство.
ех, как само се отнасят към Аллах, нямам думи за каква набожност става дума.
www.photos.yahoo.com/niamadaporasna
www.couchsurfing.com
Нямате права да коментирате тази публикация.
Навигация
Всички публикации
Wiki
Търсене
Публикации и коментари
Потребителски профили
Разширено търсене
Разглеждане
Заглавна страница
Всички публикации
42
Podcasting
Ежедневие
За BgLOG.net
Забавление
Интересни линкове
Интернет
Коментари
Компютри
Култура и изкуство
Купон
Линукс
Литература
Любов
Музика
Невчесани мисли
Нещата от живота
Новини
Поезия
Политика
Приятели
Програмиране
Профил
Размисли
Рецепти
Семейство
Смях до дупка! :)
София
Софтуер
Спорт
Събития
Филми
Хапка и пийка
Хардуер
Човекът и природата
Символика
Д Втора възрастова група /4-5 години/
З Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Й Семейство
К Да играем заедно
България
Ключови думи
destin
florida
usa
work and travel
арагорн
деца
иван стефанов
китай
колорадо
красота
пекин
природа
приятели
пътешествия
пътуване
рим
сащ
флорида
шведки
швеция
всички ключови думи