Сигурно доста от вас си спомнят тая зима - гладна, студена, бензинът беше лукс, а доларът хвърчеше нагоре като "Аполо-13" към Луната.

Та в тия гладни и студени времена получих известие, че съм сред наградените на един конкурс за поезия в Италия. И, че съм официално поканен лично да участвам в церемонията по награждаването на еди-коя-си дата един-къде-си и т.н. Звъня в БНТ, свързвам се с журналистката, която ми е пратила факса и ще ходи да отразява събитието, получавам някаква информация и т.н.

И тръгвам да търся спонсори - представяте ли си? Отивам в най-маститата тогава /и все още нефалирала фирма/, срещам се с директорката, обяснявам, показвам факса,казвам, че ще има екип на БНТ и получавам... 20 германски марки. Ако искам де...

Е, не искам! И се сбогувам с мечтата си да видя Италия поне за ден-два.

Вървя си в един слънчев ден из центъра на града и срещам кръстницата ми. Хваля се, естествено с успеха си. И тя ме хвали.

Продължавам натам и срещам друга една позната /която ще наричам Лелята/, на която преди време съм помогнал абсолютно безплатно да се жалва пред данъчните за някаква глоба, която беше несправедливо наложена и съответно-отменена. Казвам и на нея. Тя ми вика- я дай копие от факса и си кажи телефона, ще се опитам нещо да направя. Давам го и продължавам натам.

След ден-два ми звъни тя-така и така, ела у дома за малко.Казва ми къде живее, отивам.

Здрасти - здрасти! Как си- ами все така!

Ходи ли ти се в Италия - ходи ми се!

Ами на кои дати ти се ходи - а стига бе!!!!!!!!

Ако не бях седнал наистина щях да падна, защото ми се подкосиха краката!

Уточнихме датите- пътуване със самолет, няколко дни в Рим, после с друг полет-на юг.

След ден-два- бегом до Сф- до фирмата, в която работи Лелята- оказва се, че е главен счетоводител на целия холдинг! Среща ме с някакъв директор, говорим си, давам му стихосбирка с автограф...

Адреналинннннннн!

После в международния отдел, давам паспорта. След това в деня на пътуването отивам пак във фирмата да си взема паспорта с визата.

Пътьом от гарата до офиса следя през прозореца на трамвая котировките на долара по бюрата - за 45 минути - скок с 600 лв.! Не е зле за това време...за някои.

Пристигам, дават ми паспорта, билетите за самолет, командировъчно, пари за дневни и командировъчни... Пием кафе с Лелята, пожелава ми приятно прекарване.

Като наближи време за тръгване ме откарват с кола до аерогарата.

По пътя си говорим с шофьора за мизерията и инфлацията, прехвърча някакъв умрял от студ снежец.

Митничарите ме гледат със завист, питат ме колко пари ще декларирам, казвам им три вида валути до стотинка. Завистта нараства още повече...

Вече съм в самолета и гледам мрачния ден през люка.

Излитаме, кеф- страшно ми харесва летенето!

Поглеждам надолу - мръсната и мрачна София става все по-малка в краката ми. Струпана безразборно, сякаш без никаква мисъл...

Вече сме над облаците - виждам слънцето!

Адреналин и щастие!

                                           Продължение...