Една съвършенна снежинка

загубена, крехка, наивна,

обърка навярно пътя си,

по грешния вятър кривна –

и не се спря в пряспата,

а кацна леко в ръката ми.

Красотата и недокосната

сякаш опари душата ми...

В една секунда безценна -

докато ставаше капка,

пак беше съвършенна –

макар за секунда кратка...