Съвършенна
от
Sluchaina
на
28 декември 2009, 14:08
Категории:
Символика
-
Размисли
Една съвършенна снежинка
загубена, крехка, наивна,
обърка навярно пътя си,
по грешния вятър кривна –
и не се спря в пряспата,
а кацна леко в ръката ми.
Красотата и недокосната
сякаш опари душата ми...
В една секунда безценна -
докато ставаше капка,
пак беше съвършенна –
макар за секунда
кратка...