Мълчи ми се, карикатурно, без нюанси.
След понеделнишката офис врява
май само тишината ме успокоява.
Мълчи ми се. Без думи, без романси...

Дали е жега или пък умора?
Мълчи ми се. И гледам мрачно изпод вежди.
Развявам рицарските си одежди
докато чакам пак да дойде асансьора.

Ако мълчанието е злато

сигур съм натрупал бая тежки кюлчета…

Кво да ги правя, тез награди за неизказани думи!?

От златото ни лопата, ни вилица, ни нож мож си направи,

бе дет се вика за нищо освен за имане не става.

Ще взема най- тежкият си чук

и ще млатя по златото,

докато го направя на съвсем тънки листове.

После ще завържа листовете по дърветата

да ги духа и брули вятъра,

да дрънчат като обикновени тенекии за сирене

 

защото тишината трябва да проговори!