Няма ги листите…

Няма ги мислите…

Само в сивото мълчание

стои нещо недоизказано…

самотно… зарязано.

Поема рязко дъх,

като, аха, да проговори,

но просто тежко въздъхва-

явно не му се говори.

Ще почакам за да чуя

дали, какво ще ми разкаже

а после ако има смисъл

за това ще ви разкажа.