В момента няма да мога да бъда полезна с нищо, защото съм затрупана
с работа и не мога да мисля , но стихът, който се издирва, ми се струва,
че изобщо не е написан от споменатият автор.

Животът е труден, понякога лош.
Години, о, силни години!
Но ти не бъди със живота на нож,
обичай го, вярвай му, сине!

Слепец ще те води по правия друм
и може би тъй ще се случи,
че някой глупак ще те учи на ум,
клеветник на чест ще те учи.

Ти плюй на това и напред отмини,
за нищо не чакай награда,
труди се без отдих,търси висини
и никога духом непадай!

Горе долу това изниква в главата ми от първия прочит и имам някакво смътно
усещане, че съм го учила в училище (вече съм засрамена, защото не се сещам
автора).Ритъмът ми напомня "Песен за човека", но съм до тук.Нямам време да
търся.Успех.

Ефинка, предчувствах, че точно победителката в играта "Познаваме ли българската любовна лирика?" ще откликне на апела за помощ. Благодаря ти за припомнянето на текста. Това също ще ни бъде от полза за откриването на стихотворението и неговия автор.

Ще споделя, че този зов за помощ всъщност го отправя един наш сънародник, който живее на друг континент. Той ми писа на имейла, че много иска да си възстанови стихотворението, което някога се е пеело и като песен, а аз силно разчитах, че в "Поезия" ще се отзоват на молбата. 

Виждам, че ти имаш добри спомени от съдържанието на творбата. Дали не би могла да си припомниш името на автора? Или поне да дадеш някакви предположения - все  е нещо. Така ще ме улесниш в търсенето.

Аз ще се опитам да помогна на този мил господин, защото мога да си представя колко болезнена може да бъде носталгията по родния край...

Животът е труден, понякога лош.
Години, о, силни години!
Но ти не бъди със живота на нож,
обичай го, вярвай му, сине!

Въж този жесток и нерадостен век
опитай в теглото да пееш
и аз ще ти кажа а ти разбери
по весло тъй ще живееш.

ПО сигурно тъй през света ще вървиш
защото навярно ще видиш
реки без вода и гори без листа
небе равнодушно и черно.

Слепец ще те води по правият път
а можеби тъй ше се случи
че някой глупак ще те учи на ум
клеветник на чест ще те учи.

Ти плюй на това и напред отмини
за нищо не чакай награда
бори се без отдих търси висини
и никога духом не падай.

Във този жесток и нерадостен век
бъди едновременно воин
и верен приятел и нежен човек
тогава ще бъда спокоен.

И ако потрябва да идеш дори
на смърт със врага да се биеш
иди и падни безпощаден и твърд
тъй както сме падали ние  !

в главата ми е песента........мисля че е от Г. Джагаров

дано сън бил полезен...........

Ти си изключително полезен - благодаря ти! А сега ми предстои да разбера дали не съм ти пратила едно съобщение по погрешка :) Ако е така - извини ме, моля те :)

малко съм зле с нета та незная дори къде са съобщенията ми.........не смешно.........трагично е....радвам се че съм  бил полезен........

не ме е срам да поискам помощ..........ако имате време.......

Бингоооооооооо открих ги.....................

Едва сега виждам, че си имал нужда от помощ! Друг път пиши на имейла - ще стане по-бързо :)

Ето оригиналния текст на това прекрасно стихотворение от Георги Джагаров, написано през 1968 г. НА ТЕБЕ, СИНЕ Животът е труден, понякога лош. Живеем в такива години... Но ти не бъди със живота на нож. Обичай го, вярвай му сине. Главата си дръж нависоко, дори свикни пред теглото да пееш. И аз ще ти кажа, а ти разбери - по-весело тъй ще живееш, по-сигурно тъй ще вървиш през света... Защото ще видиш навярно реки без води и гори без листа, небе равнодушно и черно; слепец ще те води по правия друм и може би тъй ще се случи че някой глупак ще те учи на ум клеветник на чест ще те учи. Ти плюй на това и напред отмини. За нищо не чакай награда. Труди се без отдих, търси висини и никога духом не падай! С народа бъди до последния дъх. За него мисли, не забравяй ни долу в калта, ни на светлия връх, ни в тежки минути, ни в слава И утре, когато потрябва на смърт да идеш, с врага да се биеш - иди и падни - безпощаден и твърд, тъй както сме падали ние. Сред този жесток и нерадостен век бъди едновременно воин и верен приятел, и нежен човек Тогава ще бъда спокоен. ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ, 1968 Г.