***
от
pestizid
на
16 юни 2007, 09:48
Категории:
Любовна лирика
Ключови думи:
поезия
,
любовна лирика
***
В полето по изгрев бера комунига
и сплитам от нея омайно венче.
С мълчана вода ще наплискам лице
та слънцето в мойте очи да намига.
От слънчево цвете наричам ти китка
и бързам със нея коси да заплитам.
И тичам към тебе, и нищо не питам...
Разплитат очите ти моите плитки.