Добрич, Димитровград, Кърджали, София...Поетично казано.Двубой на стихове?
Не мисля.Всеки автор ни представи индивидуализма в себе си, разсмя ни с нещо
и ни припомни колко е релаксиращо да слушаш поезия.
Сега ми е смешно, но само Тери знае как изглеждах вчера - като пърхаща птичка,
която не знае на къде да хване...

Ще се опитам да коментирам, но се съмнявам, че ще мога да предам всичките си мисли, които прелетяха тогава в главата ми.

Героите, както са седнали, от ляво на дясна, са:
Атанас Капралов, Иво Георгиев, Камелия Кондова и Ивайло Диманов.

Ще я карам целокупно.Предполагам, че няма да мога да възпроизведа всички представени стихове по една или друга причина (в главата ми е малко каша кое
съм чела преди, кое слушах сега, пък и има непубликувани неща, на някои от авторите), така, че ще се възползвам от публикацията на Веско и за целта, ще
се задоволя само да допълня някои стихове, които са ме впечатлили като цяло
от поезията на тези автори.

С какво ще запомня Иво Георгие, освен с поезията и превъзходния си рецитал
(ще се съгласите, слушайки записите)?С музикалното му изпълнение.

А Атанас Капралов?Определено с жарката си поезия, която не бях чела.
Невероятно е усещането, да слушаш поезия, от устата на самия автор, защото
той успява да предаде едно към едно, чувствата, които е вложил в стиха си.
Ето, това нещо, Атанас Капралов направи за нас.Бях като хипнотизирана...

Камелия Кондова...Една от любимите ми поетеси.Една от причините да бъда
на тази среща - не, че останалите не заслужаваха, но любима поетеса, си е
любима, т.е. по - голяма причина, ако мога така да се изразя.
Нямаше нейна книга.Тя така и не можа да ми напише пожелание, но каза, че
нищо не се губи, защото ще има следващ път.Вярвам в това.За нея повече няма
какво да кажа, защото видеото е достатъчно показателно, само ми стана малко смешно, че също се притесни и по бузите й изби една руменина...
Тя е всичко онова, което съм чувствала.Жената на художник...

И така...Стигам до великия Ивайло Диманов, който ме изненада много приятно.
Не с поезия, тя е едно на ръка.Излезе пред микрофона и започна да говори, а
ние го слушахме, като омагьосани.Разказа ни историята за написването, на всяко
едно стихотворение, което изрецитира.Беше много интересно...Стиховете сякаш
бяха живи.Ей, това винаги съм си мислела, че трябва да се знае, за да бъде
разбран дадения стих.

После ги връхлетяхме с книгите.Въпросните автографи.Всъщност, за мен това
не е просто автограф, това е един спомен, едно пожелание, написано лично до
мен.

:) Много готино!!!
Пренесохте ме за миг в България и все едно бях с вас на поетическата среща.
Някои от стиховете ги бях, чел, но е съвсем друго усещането, когато оживеят пред очите ти. :)

Последните три филмчета нямат звук (или поне при мен), а мисля, че гледах днес някое от тях със звук. Много ми се ще да ги видя и тях, но не знам защо така се е получило.

Благодаря ви още веднъж!

Сега имат... явно при мен е бил проблемът. :)

Благодаря ви! Тери и Ефина, прекрасна идея е да запишете тези стихове и да ги споделите тук.
Аз досега не знаех за Камелия Кондова, освен от няколкото стихотворения сложени от Ефина и Веско в "Поезия". Невероятна е! Също така и останалите поети.

 Но това, май е второто или третото което тя рецитира ... Удивително е! За мен е повече от поезия. То е като прозрение :)
И като отговор на всичките ми чуденици през последните няколко месеца.
Благодаря ви отново!
Ще си позволя да го добавя като текст:

Без малко да убия жаба

Тази моята приказка по средата си още е слаба.
От троха се изгърби и едва ще дотътри финала.
И какво, че целувах - като принцът отново е жаба.
Просто локви обича, а пък аз не съм го разбрала...
Със вроден егоизъм съм го гледала дълго в очите.
Тъй подвеждащо дълго, че да иска да скочи в небето...
Но небето е пропаст и е редно поне да попиташ
всеки принц или жаба дали са добре със сърцето...
Не попитах, защото бях заета с ремонт по пейзажа -
доразлиствах дървета, дирижирах тревите да пеят.
Доусмихвах вселената - беше особено важно -
как ще изглежда като принц се разхожда из нея.
Покрай тези детайли съм пропуснала да се огледам
и да видя, че жабата и без мен пълноценно си диша.
По средата съм още, но е късно за жалки победи.

Обещавам, че приказки повече няма да пиша


Поздрави на всички, и имайте прекрасен уикенд. Моят почва с усмивка :))

Ехааааа, Алиска, много съм щастлива, че сме те зарадвали, макар, че Тери е
виновника за видеото...А Камелия Кондова, наистина е невероятна!Прегръщам те!!!

Аз, като един скромен участник, искам да благодаря на целия коментаторски екип - Teri i Efina, за милото и подробно отразяване на цялата четвъртъчна поетична вечер. Радвам се, че и други хора са се зарадвали на цялото ставане на нещата (доколкото са станали :)) Хубавото беше това че бяхме четирима с различна поетика, с различни светоусещания и точно затова се допълвахме може би.
А още по-хубаво е това, че тези срещи ще се провеждат вече всеки месец.
Поздрави и бъдете все така слънчеви!
( и благодаря и за видеото на "прашния блус" - не го очаквах и много ме трогна).
Иво

Иво, много се радвам, че ти е харесал нашия репортаж :)
Песента Прашен блус много ми хареса и съм я пуснал и в централния блог като поздрав за всички! И тия дни си я слушам, чудесна е!
Добре дошъл в BgLOG.net :) С Ефина бяхме много приятно изненадани :)

Леле... къде ли са изчезнали прекрасните видеота от срещата ?... :(

Много кофти ми стана сега, че не мога да ги изгледам отново... :(

Изчезнали? Чакай да видя. Да не би Google да са направили нещо...

Ама на мен ми се зареждат. Опитайте пак. Вероятно нещо Google Video се е било бъгнало онзи ден, когато не са работили.

Само на 2 ноември 2007г. от 18,30 часа в Читалище “Николай Хайтов” /кино “Изток”/ - гр. София (разбира се, ако преди това не ви е уредил друга среща
ще се докоснете на живо до Дон Жуан(а) на съвременната ни лирика... поета и актьора от Силистра – Валентин Йорданов (valiordanov).
Тук могат да го намерят многобройните му музи... и разярените им съпрузи...
Приятелите от София и околовръст, които не покани на Дунава, що(то) трябва да викне по една силистренска кайсиева...
Възторжени даскалици, пламенно носещи плакати със стиховете му по октомврийските барикади... (документирано е!
Познати лица от малкия и големия екран, с които си има приказка...
Какво ще почерпи ли, някой попита!? Ами, ще забърка по една звездна мусака и още не знам колко каши… Ще подлее вода на някой, объркал правилната крачка... Останалото... изненада за оцелелите!
Една от черешките на десерта ще са Поетите с китари, ъъъъъм нека им се насладим!
Между другото... ще се прочете и по някой стих от третата му стихосбирка “Приятна свобода”... и непубликувани "компромати", завързани с розова панделка...
Чудя се още, дали в мен ще надделее любопитството или здравия разум! Че то до срещата време не остана... Дайте съвет!? ...

Поради някаква, независеща от мен причиня някои от видеоклиповете нещо не се отварят. Става някакъв безкраен loop... Преди малко ми се обади Ивайло Диманов, много щастлив, че негови приятели му се обаждали да му кажат, как намирали стиховете му тук :)
Прати много поздрави и обеща, че ще ни покани на едно събитие почерпка по-късно през месеца :)
Ако чете, нека да се регистрира :)