Вчера отидохме с Efina на поетичната среща Кръстопътят на думите. Там заснех повечето рецитали, които бяха много приятни. Чувствах се уморен, но когато слушах стиховете изпълнявани със жар се почувствах емоционално зареден, нахранен, напоен. Почувствах се добре.
Свои и чужди стихове рецитираха поетите Камелия Кондова, Атанас Капралов, Иво Георгиев и Ивайло Диманов.
Беше приятно, не ми се коментират стиховете. Единственото, което мога да кажа е, че бяха жива емоция. Която не подлежи на коментар.
Стояхме прави и слушахме. Понякога ми се струваше, че поетите гледаха в очите ми, не, в душата ми, докато рецитираха. Беше приятно, не, вълшебно и запомнящо се. Преди да отида на рецитала мислех да напиша стих, озаглавен Умора, в който да опиша умората на своята душа. След рецитала идеята за този стих изчезна, исках да напиша нещо по-оптимистично. Толкова много бях зареден. Думите са безсилни да опишат чувството, затова оставям на вас да видите и чуете какво се случи там. Да се поставите на мое място и да усетите.

Разчитам на Efina да помогне с описанията на авторите, че не съм много по имената :)

1



2


3


4




5



6



7



8



9



10



11