Ясна е всичката горчилка ,натрупана в душите ни,но за мен си остава необяснимо овчедушието на част от колегията.Ние-част от колектива на СОУ ,Л.Каравелов,-Добрич минахмепрез всички инстанции ,за да потърсим справедливост-с открити лица,с имената си.Повярвайте ,страх ги е/от какво не знам/.Постигнахме провеждането на една фиктивна,10-минутна анкета от РИО-Добрич,при която дори тези,които я провеждаха стояха в почти приклекнало положение, треперейки,едва ли не извинявайки се ,че трябва те да я проведат...После -нищо,чакаме ние-говорещите да бъдем изчистени/цитат/,за да тръгне работата в училището/в понеделник/.Въпреки ,че в коридорите колегите ни  питат как вървят нещата,когато трябва да се подпишат-страх и мрънкане...Грозна робска картинка...Как се помага на такова съсловие,след като то само не иска да си помогне.Незная как е в по-големите градове ,но при нас в провинцията е жалка картинка-липса на всякакво достойнство и самоуважение.Как тогава да ни уважава обществото...Въпросът изобщо не е само за пари,просто част от нас не вярват в себе си и мислят,че не могат да вършат нищо друго освен да държат тебешира и /извинявайте за израза/да ближат нечий задник