ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ


В последно време сред световните проблеми, които вълнуват човечеството, са изчезващите растителни и животински видове, природни катаклизми, качеството на храните, на водата и много други. Но има още нещо, което е в риск от изчезване – и това е детството. На децата методично им се отнема детството. Възрастта за тръгване на училище намалява, учебните програми стават все по-сложни, все по-абстрактни, часовете по музика, трудово и физическо се маргинализират, състезателният елемент става част от педагогическия похват, на децата им се отнема правото да са губещи, а да бъдеш понякога губещ, означава, че великият учител Живот ти дава урок.

У дома семейните структури се разпадат, родителите са подложени на постоянен стрес заради несигурността в живота, бедността и постоянната заплаха от загуба на работа и доходи.

Децата седят самотно пред телевизора или играят компютърни игри. Дори децата на богатите са бедни, защото нямат най-ценното - щастливото детство.

Днес училището се е превърнало в място, където детето се откъсва от реалния живот. Така наречената “мотивация” на учениците не е нищо друго, освен желанието да издържи даден тест и да получи така мечтания сертификат за някаква квалификация. Тези порядки са враждебни на детската природа, защото детето е същество на настоящето и не е естествено за детската психика да планира бъдеще. Затова, когато казваме на детето, например, “Учи, за да станеш доктор”, - това не го мотивира да учи.

Нека да помислим как можем да дадем на нашите деца поне 10 години детство.

Цялата идея за училището трябва да бъде преосмислена. Училище, където децата ще живеят, играят и работят по такъв начин, че тяхната природна дарба за въображение ще се развие в творческа фантазия, където те няма да имат страх от провали и неудачи, да бъдат щастливи докато се учат и да растат здрави - това е училище, от което ние се нуждаем.

Основният принцип е следният - учителите и децата да работят и се учат заедно. Децата в наши дни не признават авторитети. Обаче вярно е и друго - днес много трудно се намират хора, чието остаряване ги прави привлекателни и които излъчват мъдрост, спокойствие и търпимост.

Младото поколение иска да види като свои ръководители остарели помъдрели хора, а не свои връстници, макар че навсякъде се казва, че е добре учителят да е млад. Това е поредното наложено клише на нашето време, което мисли само с категории, че младите са по-производителни.

Какво научава детето в първите години на живота си и начина по който то ги научава, играе огромно значение за това, как ще се развие животът на човека.

Няма да разглеждаме първите 3 години. Най-добре тези години детето да прекара в семейството, обгърнато с обич.

Тук ще разгледаме възрастта от 3 до 10 години, които включват 3 години детска градина и 4 години училище, което прави общо 7 години, основополагащи за бъдещото психическо и физическо здраве на човека. Последните изследвания показват, че така разпространените днес старчески болести като Алцхаймер и деменция, са резултат частично от преждевременното използване на силите на Аза в детската възраст. Следователно, когато ние искаме от децата да стават възрастни преждевременно, те преждевременно губят силите на Аза в края на живота си.

Да нарисуваме мислено училището, което би било идеално място за детето да прекара тези 7 години, да учи и да разгръща своите дарби, особено за условията на България, където ние нито имаме достатъчно деца за големи училища, нито достатъчно финанси да издържаме големи учителски колективи и плащаме за големи сгради. За условията в България идеята “Small is beautiful”, както се казва в нашумялата книга на Е.Ф.Шумахер, е единствено приемлива в днешните условия. Тези училища трябва да започват с малки средства. Не е задължително всички учители да имат висше педагогическо образование, но е хубаво да умеят да правят колкото може повече практически неща и да имат големи сърца да се занимават с деца. Трябва да имат природна педагогическа дарба и основни понятия от Валдорфска педагогика, както и да оставят на заден план мисълта за печалба. Всичките Валдорфски учители в Англия печелят по-малко от своите колеги в държавните училища, работят няколко пъти повече, но въпреки това има учители, на които

се държат тези училища и за които да бъдеш валдорфски учител е начин на живот, който те не искат да го сменят за нищо на света. Една от причините, поради които ние в България нямаме истинско Валдорфско училище е фактът, че нямаме такива „чешити“. Където и да се зароди инициатива, много скоро тя се компрометира от финансови спорове и лидерски амбиции.

В новото училище деца и учители трябва да се обучават чрез съвместно правене на обикновени неща от живота, като занаяти, градинарство, фермерство, домакински дейности, приготвяне на храна, живеене в съответствие с циклите на годишните времена. Това включва и четене, писане, смятане, и пеене, обаче не като абстрактни предмети, a практическите дейности и класните занимания трябва да се преливат едно в друго, да представляват един процес.

Детето, поставено в началото в такава среда на игра, имитиране и следване на модела на поведение, зададен му от учителя след 7-годишна възраст се образова и укрепва физически и психически.

Идеално място за подобно училище би била малка биодинамична ферма с класни стаи за уроци и собствена кухня. Разбира се, идеалното място не означава единствено възможното. Градската среда също може да даде добри възможности за Валдорфско училище, ако се вземе най-доброто от нейната специфика.

За условията на България в сегашния момент Валдорфско училище до 4 клас според мен е оптимален вариант. След това детето ще бъде преместено в държавно училище и ще навлиза в живота такъв, какъвто е, но вече с укрепнала психика и изградена ценностна система.

Алфия Тонева
валдорфски учител

Източник: Антропософски вести, брой 48, СЕПТЕМВРИ 2015


Вижте също:

Защо във валдорфската педагогика не се пишат оценки, няма и учебници?
Интервю с Юлияна Янкова, журналист и валдорфски педагог