Трети март……Национален празник.
Но за мен този празник има специално измерение. Той е моята мярка за свобода. И моят пример как се извоюва свободата. Сигурно звучи много изтъркано, но Трети март всеки път ми напомня, че ако искам да съм истински свободна, трябва да платя цената на свободата. Независимо каква е тя: кръв, живот, любов, лъжа, комформизъм. Всяка свобода си има цена и се лъжат някои, които си мислят, че могат да се споразумеят със Нея и да не платят. И, както се вижда, цената е фундаментална. Защото се плаща за фундаментален статус. Какъв е Животът, Любовта или Истината, ако не си свободен?!
Но сега ми се ще да ви разкажа и за една друга страна на празника.
Най-добрата ми приятелка е туркиня. Обикновено тя първа ме поздравява с този празник. Ако изобщо някой друг се сети да ме поздрави. Но знам, че на самата нея празникът предизвиква неприятни чувства и спомени. И не защото съжалява за миналото величие на Отоманската империя, а защото си спомня неприятни случки от собствения си живот и живота на децата си. Как навръх празника са я блъснали с новото палтенце в кална локва, как са я карали все нея да декламира „Опълченците на Шипка” и „Аз съм българче”, а синът и е бит „защото баща ти е обесил Левски”.
Приятелката ми е потомък на обикновени турци, които в кървавото и объркано време на войната са направили своя избор: да останат в една страна, която са чувствали своя родина. Защото в измерението на България 500 години са значителен период, но в измеренията на един род те са още повече време. Време на 5-6 поколения. Достатъчно време, за да почувства някой тази земя своя Родина. И да не поиска да тръгне към чуждото и непознатото. Без да знае, че обрича поколения свои потомци да плащат цената на това решение. Цена, изразена в унижения, физически и психически тормоз.
Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам и се гордея с този празник, както казах в началото. Но от години за мен този празник има по-дълбоко значение. И това значение го измервам с поздрава на моята приятелка и с факта, че го празнуваме почти винаги заедно. И точно простият факт на съвместното ни празнуваме го прави Празник на свободата.
Честит празник!
Да, Галя, това е много интересно.И мен ме вълнува въпроса: Кога ще станем достойни да сме свободни? Кога ще престанем да обвиняваме турците или циганите, че нещо в собствената ни държава не е наред?...много дълга тема.
Затова ще НИ пожелая на днешния 3-ти март, когато посрещаме следващия, да сме по-достойни, по-спокойни, по-добри хора!
Благодаря ти, Таня:-)
Хубави пожелания. А аз си пожелавам още, когато следващия път празнуваме този празник, по-открито да споделяме чувствата, размислите и вълненията си от него.
Направи ли ти впечатление колко много хора поздравяваха тук, в блога, с Баба Марта, за разлика от днес?! Какво значи това: че Баба Марта ни вълнува повече от Празника на Свободата?!И аз като тебе се питам в този случай: достойни ли сме за свободата си?!
Нищо хубаво не се дава даром. То наистина си има своята цена. И колкото по-взискателен е един човек към себе си и другите, толкова по-ценни и значими са резултатите от неговите усилия.
Това, което разказваш за приятелката си, е покъртително, но сигурно едва ли само тя е била потърпевша. Кой знае колко такива извращения са се вършели и с други обикновени хора с турско потекло! Това е някакъв криворазбран прочит на българската история в комбинация с велика простотия. Жалко, много жалко! :(
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи