avatar

Частни училища - Епизод 1

Привет на оцелелите Мученици и Мучители! След множество закрити училища и тотална чистка във все още съществуващите, поздравявам тези, които още дерзаят и даскалуват. На тях и на останалите без работа може да се окаже полезен моя безценен опит при допира ми с частния сектор в ОбразУванието. Ако не - просто се посмейте!
Няма да се представям като "списувател" в блога. Достатъчно известен съм - къде със скандал, къде с добро. Ако иска някой да си припомни "Учител или охранител-изберете сами http://bglog.net/Obrazovanie/16789 или "Защо днес не съм на училище" http://bglog.net/Obrazovanie/16789 . Реших пак малко да подаскалувам не заради парите. В образователната сфера са ти  гарантирани две неща - сигурното психясване и гарантирания статус на социално слаб. По-скоро се поддадох на суетата: притесних се, че като автор на помагала по литература (вече 12 на брой) трябва да съм в крак с новата учебна програма. Защото се лаская, че списваните от мен помагала дали в "Персей", "Авис" или "Скорпио" вървят добре на пазара именно поради практическия опит и тясната връзка с очакванията на родители и ученици. Няма да се оправдавам повече! Реших и толкоз!
Държавните училища ги изключих априрори, не съм толкова изпаднал. Но надеждата, че в частното школо е "по-различно" мъждукаше в иначе позагрубялата ми душа. Речено-сторено. Влязох в jobs.bg. Да сте виждали колко много, ама адски много са обявените свободни места за учители?! Явно професията съвсем е затрила авторитета и желаещите да я практикуват намаляха тотално. Аз лично познавам поне десетина бивши учители, излезли от системата, които никак не напират да се върнат в нея.
Но да не се отклоняваме от сюжета. Попълних десетина CV-та и кандидатствах по електронен път. Получиха се следните епизоди на сериала:
Първи епизод: Телефонен разговор
Обаждат ми се от Н-ското частно училище по повод автобиографията. Разговорът започва с взаимни комплименти. Директорката ме ласкае, че за тях е чест такъв известен автор да бъде част от екипа, аз отговарям, че честта е моя и само моя. Гладкият тон обаче започва да се пропуква. Причината - моето категорично желание да бъда назначен като външен лектор на граждански договор, за да запазя мястото си на охранител на трудов.(Споменах вече как не съм толкова зле материално и морално, че да желая даскалуване на щат). Шефката признава, че това е юридически допустимо, но е страшно учудена защо предпочитам този вариант."За да си вдигна шапката, ако нещо не ми хареса във вашето училище!" - отговарям смело. Следва лека въздишка оттатък по линията и ответ: "Извинете, но ние търсим хора, които ще зависят от нас!" Е, поне е откровена! Разговорът приключва, а на събеседването така и не отидох.

Епизод втори - Събеседване
Училището е близо до квартала и решавам да се прежаля. Още на входа се "сдушавам" с колегата-охранител (краставите магарета се намират!). И почерпвам безценната информация, че събеседванията са проформа. Мястото вече е "дадено" на любовницата на един от българските директори. Мога веднага да си тръгна, но решавам да се позабавлявам, защото "Шоуто трябва да продължи!" Генералният директор се оказва чужденец. И то не англичанини или французин, а турчин! Националистическата ми душа възроптава и се държа подчертано предизвикателно и наежено, напрво хулигански.
Например на въпроса "Колко помагала сте издали?" отговарям бойно "А вие?". "Нито едно." - отговаря ми учтиво човечеца. "Е, значи и едно да съм издал е повече от вас!" - заключавам безапелационно. Усетил настроението ми, той хитро подпитва дали имам нещо против да обучавам и деца с чужд етнически произход, разбирай турчета.
- Глупав въпрос! - отсъждам мрачно. - Против децата нямам нищо. Дайте ми Ахмед Доган и ще го застрелям като куче, ама децата не са виновни!
Директорите-българи ме гледат изумено,  с бялото на очите си, а турчина му с турчин се смее! След час по мобилния получавам обаждане, че мястото е дадено на друг (глей ти каква изненада!), но са ми оставили 8 часа седмично лекторски, ако искам да ги взема. Аз да работя за турчин? Ай сиктир! Отказвам безапелационно!

Епизод Три - Кратка среща
Директорката, жена на средна възраст, мачка в ръцете си листа с моята автобиография. И без да пита нищо заявява: "След 10 минути влизате в час!". -Ама как? При кой клас, не съм се подготвил.... - мрънкам смутено.
Оказа се седми клас. Учихме за сложното съставно изречение с подчинено обстоятелствено. Определено ми дойде музата, с децата се шегувахме, писахме, зубрихме и накрая, без излишна хвалба, те ми споделиха, че часът минал неусетно.То е като при секса. Може да не си го правил отдавна, но понаместваш позата и установяваш, че още ти харесва. Директорката слушаше внимателно и накрая на часа заяви, че условията ми (граждански договор, непълен норматив) са приети и почвам от утре.

Да! Учител съм от месец в частно училище (или по-точно външен лектор). Прекрачих дверите на "светая светих". Но там не намерих рая и ако дотук съм ви разсмял, ядосал, заинтригувал ще прочетете и продълженията на постинга, за които ще сложа линк тук:

http://www.bglog.net/Obrazovanie/2296

Ето и линк за третата част:
http://http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=23577

Нали всеки в този блога споделя лично преживяното, своята история в Образованието и така пишем заедно пишем историята на една агония. Но дявол го взел, едва ли ние сме най-виновните за това!