Такива протести тепърва ще има след въвеждането на децентрализацията в образованието.

Такива протести има при всяко закриване. По-скоро очаквам да видим как броят им намалява в процеса на децентрализация. Не самата децентрализация е причинат за закриването, колкото и да му се иска на правителството така да изглежда.

Опитът на общините започнали децентрализацията през 2000 г. - сочи обратното - колкото повече се вади на светло материалното състояние на училището, толкова по-големи стават шансовете хората да разберат, че няма как със 6 паралелки да се поддържа прилично училище.

Повече ме плаши друго. Няма разлика в логиката на финансиране между миналата (2007) и тази (2008) бюджетна година. Има обаче много повече напрежение и страх. В пъти повече.

Пита се в задачата:
1) Това психоза ли е? (реален страх без реални основания, което не го прави по-малко реален за хората, които го изпитват). Ако да, ще отмине до септември и язък за енергията на учителите, която ще изсмуче, и която е жизненоважна за работата с децата.

2) Ако не е психоза, тогава дали не е отдушник? Една от малкото безспорни каузи, които обединяват недоволство. Ако да - ами слава богу, най-накрая да имаме един образователен повод да си изразим общия дискомфорт от начина, по които управляват нашите избранници. Аман от тези таксита и карти за градския транспорт.

3) Ако не и отдушник обаче, се сещам за една драматично лоша причина: образованието е НЕДОФИНАНСИРАНО и общинари и директори вече са го установили като са сметнали какво ще платят с парите от бюджета. Само това обяснява, масовото обсъждане на закривания. Иначе всяка година се закриват училища. Сега просто такива решения се обмислят на ужасно много места. А бюджетът официално не е съкратен, а увеличен с 20%. 

Защо тогава всички тръбят, че "трябват големи съкращения"? Ако някой има идея - да дава насам. Че направо не ми се мисли, какво означава хипотеза №3 да е вярната. То е все едно правителството да се отнася към 960 000 деца (приблизително толкова са учениците), точно по същия начин, както в един печално известен дом за деца с увреждания бяха докарали 12 годишно дете до тегло от 12 кг. И онзи ден чух кмета на селото, в което е домът, да ми разказва от телевизора, че "хората в селото ги приемали децата като част от семействата си" и са против децата да се местят.  Досущ, като министъра на финансите, който ми разправяше преди  три месеца, че образованието е над-финансирано защото в бюджета се връщат неусвоени средства за образование.

Хора, живеем в пазарна икономика. Не виждам защо трябва да съществуват училища с маломерни паралелки и ученици от няколко класа събрани в един. Докога ??? Има много просто решение за всички, които протестират, че ще им закрият школото - като толкова много държат на него - те да поемат издръжката му, включително и заплатата на учителя. Не желая парите ми да отиват за издръжка на такива училища. До голяма степен ниските ни заплати се дължат точно на тях.

Г-н "CHOPAR" всъщност вие разбирате ли проблема на хората или както управниците ни мислите само за себе си?Представете си вашите деца да  са по улиците толкова време,да не знаете дали са пристигнали безпроблемно на училище.....та техния учебен ден със сигурност ще е по-дълъг от вашия работен.Мога да изтъкна мн причини да се противопоставя на тесногръдия ви мироглед.А за  ниските заплати обвинявайте други :)

Чопар, така на едро звучи симпатично заключението, че живеем в пазарна икномика. Обаче, дори да оставим настрана съмненията дали наистина е пазарна икономиката, в която държавата е най-големия клиент на производителите в маса отрасли и едри доставчици на комунални услуги могат да си позволят да издват фактури с 3 месеца закъснение на бизнес клиентите си (справка ЧЕЗ), остава "въпросът за 100 млн. долора", на който няма отговор:

какви валидни пазарни критерии да приложим към непроизводствен сектор като образованието, в който - напомням - няма още дори система на мерене на краен резултат, нито статистика за състоянието на количествените параметри, които определят ефективност?

Ето на това ако имаш такъв лесен отговор като "живеем в пазарна икономика" - си готов/ова за нобелова награда по управление на публични ресурси. Иначе си същият като "пазарните титани" в правителството - икономиката е пазарна, конкуренцията е свободна,  но все Майкрософт инкасира по 20-30 млн. лв. за лицензи за софтуер например. При напълно непазарни процедури за разпределяне на публичните средства. Същите средства впрочем - с които се издържа образованието.

Напълно съгласна съм с мнението за премахването на слетите паралелки. Виждала съм ефекта от такъв вид обучение, а и на мен самата ми се е налагало да преподавам в такава. Моля, обаче обяснете ми неефективността на маломерните паралелки, освен икономическите такива аз лично не се сещам за други.
Нещо ми се губи все пак в цялата тази история. Прибягваме към закриване на училища, като МОН облича това в идеята, средищните училища ще са гарант на по-качествено образование. Преди обаче масова да са го направили общините започнаха да смятат и се оказа, че отново ще се появи недостиг за заплатите на шофьорите на автобусите, поевтиняването на столовото хранене, ПИГ -те и т.н. 
 Днес попаднах на любопитна статия от един местен вестник. Ето какво прочетох там. В общината са направили анализ на ситуацията и са сметнали, че ако си оставят училищната мрежа в сегашния си вид и при актуализираната нормативна база ще трябва да дофинасират близо 179 721 за 60 броя маломерни паралелки  + целевите средства за ремонти изчислени на база миналата учебна година - 735 000, по-големите разходи за отопление през изминалия отоплителен сезон и ръста в цените + средствата за трите обслужващи звена . Та недостига възлиза на близо 1000000. 
При старата нормативна база и при същите натурални показатели същата община има следния недостиг 351 673 лв + 50 000 за заплати на шофьорите. Което прави по- малко от половината от недостига според новата нормативна уредба.
Аз определено не съм математик, но нещо не ми се връзва това с политиката на правителството. Дълбоко съм убедена, че общината е смятала правилно. Вие какво мислите?

Мен ми е интересно друго. По възприетите в момента стандарти 26 ученика си е една напълно нормална паралелка. В гимназиите в големите градове масово паралелките са такива - не маломерни. Смята ли министерството, че  26 човека е малко, ако да, защо не вдигнат бройката, а завоалирано давали на "тия, които желаят, да си вдигнат приема с до 10%". Един вид не ви съкращаваме, ДАВАМЕ ВИ ВЪЗМОЖНОСТ!!! По този начин по-елитните гимназии ще се напълнят (с какво е друг въпрос), а СОУ-тата ще трябва да закриват паралелки, защото няма да могат да си изпълнят приема. И другият лаф, че 650 лева средна заплата били постижими, но при съответните оптимизации. Излезе, че и при 800-900 души ученици пак се налагат едно поне 10% съкращения при сегашните стандарти на издръжка. Това не е нов начин за финансиране, реформа или каквото и да било там - това е търсене на реванш зад миловидни изказвания по медиите за качество на образование, пазарни принципи и ала-бала. В държавното образование няма никакъв пазар, защото издръжката се спуска централизирано. Директорите не са никакви мениджъри, защото собствеността на сградите е общинска, капиталовите разходи ги прави общината, дълготрайните активи се купуват с подпис от общината. Наемите на тази общинска собственост логично се прибират от общината. Да не говорим, като плати всички сметки, с каква невероятна сума разполага директорът, за да менажира.

Всъщност сега вече съм извън системата и не ми е ясно, пак ли план-приема се одобрява и утвърждава от общината и началника на РИО. Настъпиха ли промени в тази посока или пак сме свидетели на противоречие в нормативната база.