Тъкмо сега, в тези тежки последни стачни дни, от нас - бедните, обикновени духовни хора на Българя, преподаващи един от първите уроци по гражданско образование на заспалото ни общество - се иска само едно - да се държим на ниво и да не губим самочувствието и достойнството си. Напрежението сред колективите е огромно, нервите са опънати, неизвестността плаши, но - най-тъмно е преди съмнало, скъпи приятели!

Нека не позволяваме на никого от нас, особено на по-слабите, да рухнат в униние и лоши мисли, дръжте се, обичайте се и се подкрепяйте! Не се следете кой къде мръднал, кой е с по-важен ангажимент от другия, че не дошъл на митинг...

Не се нападайте един другиго... Прощавайте си, разбирайте се, обичайте се - всички сме заедно в тоя кюп! Врагът не е сред нас, а в друга посока.
Да издържим духом! Там е силата ни! И ако там се пречупим, ако позволим слугински манталитет да завладее умовете - свършено е с ореола ни!

Няма връщане назад, ние правим нещо великолепно, ние сме с Мисия - и ще се справим! Мислете само за това!

Усмихвайте се!

Всяка сутрин закусете с мантрата -

Днес
ще
разбирам,
приемам,
прощавам
и
обичам
всички
хора!

Цялата ми обич -
Ани