І. СЪДЪРЖАТЕЛНИ АСПЕКТИ НА ПРЕДСТОЯЩАТА РАБОТА

Първо нека да пристъпим към изясняване на смисъла на образователните технологии (ОТ).

Понятието „технология” в контекста на образователната практика се разглежда от два различни аспекта.

Първият аспект е свързан с процедурата на организация и реализация на образователния процес (ОП). Чрез какви последователни действия, взаимосвързани и взаимообусловени техники да се организира и да намери своята практическа реализация в процеса на образованието. Това е единият аспект, в който ние от начало до край ще останем в него.

Вторият е свързан с използването на информационните технологии в образованието. Няма да отработваме този аспект.

ІІ. ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СЪДЪРЖАТЕЛНИТЕ АКЦЕНТИ.

1. Ще потърсим от средата на наличните определения какво би могло да се дефинира като ОТ. Тенденциите в развитието на ОТ в практиката и с какво ОТ имат особена практическа значимост в даден етап от развитието на българското образование. Ще се опитаме да дадем отговор какво е технология и защо това сме избрали като проблем на дните, през които ще бъдем заедно.

2. След това ще пристъпим към последователно запознаване и частично овладяване на различни типове ОТ. Като тръгнем от репродуктивните типове, т. е. технология, която се използва при репродуктивна дейност, и за да се види алтернативата, втората ще бъде ОТ за творчески урок (евристична дейност).

3. След това ще се запознаем чрез единични примери с авторски ОТ – три ОТ, основани на една и съща теория, за да се види, че на основата на едно и също теоретично положение има възможност да бъдат създадени от всеки учител или училище безкрайно много вариативни решения или безкрайно много ОТ. Всеки има възможност не само да намери и приложи ОТ, да я адаптира към своя стил на дейност, но и да създаде своя ОТ.

4. Следващият съдържателен блок ще бъде илюстративен пример с ОТ, при които приоритетна роля има развитието на умението за адекватна самооценка. Тоест свързване на проблема с контрола и оценяването. Като алтернативни решения за постигането на по-точна и адекватна оценка.

5. В контекста на тази ОТ, за разлика от другите технологии, ще разширим малко информацията в сферата на оценяването на учебните постижения. Онова, което се харесва, онова, което сега се утвърждава в условията на съвременното българско образование, онова, което се очертава като тенденция в нашето по-близко и по-далечно бъдеще.

Това са основните съдържателни аспекти на работата, която ни предстои. И тъй като ние сме в специализация, правилата изискват да се приключи с оформяне на дипломна работа и защита пред експертна комисия. Критичната граница е оценка 4,50. Във всяко направление трябва да имаме по една оценка – цифрова. Ще получим курсови задания, на чиято основа ще бъдем оценени.

ІІІ. ЗАДАЧИ.

Ще бъдат поставени две задачи:

Първата ще бъде да се разработи конкретен урок или конкретна дейност (може и извънурочна), използвайки избрана от нас ОТ. Обем – 2 до 3-4 страници.

Втората задача е да представим в технологичен вид свой урок. Това ще бъде моята технология. Ще погледнем своята работа и на основата на тази информация да осмислим технологията на своята дейност. По правило ОТ има универсален характер. Ако трябва да използваме друго понятие, което не е синонимно, всеки учител има своя методическа организация в своята работа. Това е онази база, на основата на която ние бихме могли да достигнем до технологично представяне на тази методическа система.

ІV. ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕХНОЛОГИИ

Образователните технологии представят процесуалната страна на образователната дейност. Те по своите същностни характеристики най-силно се доближават до методите на организация на образователната дейност, но щом има различна дума, следователно не съвпадат с тях. Известно е - тъй като това понятие е изучено, с него се борави - че МЕТОДЪТ представлява съвкупност от похвати, обединени по общата логика на дейността. ТЕХНОЛОГИЯТА е съвкупност от техники, осъществявани в определена последователност, позволяващи практическата реализация на дадения метод.

Методът представя начинът, организацията на осъществяване на дейността, докато технологията създава по-висока степен на структурираност, на регламентираност на процедурата по осъществяване на дейността. При технологията се представят научно обоснована последователност на действия, осигуряващи постигането на предварително възприетата цел.

Ето няколко важни за спецификата на технологията обяснения. Ясно е, че и методът, и технологията представят начина за осъществяването на дейността, но технологията представя техниките, стъпка по стъпка, които ще приложим от началото до края. Докато при метода това го няма.

V. ОСОБЕНОСТИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Има и други характеристики, които отличават технологията от другите близки понятия.

Първата особеност е, че не всяка последователност на действия, процедури за решение на дадена задача, представляват технология. А технологията като процедура на решение има обоснованост, обяснение в теорията. Защо именно в тази последователност, а не в друга? Следователно, когато представяме своя технология, ние първо трябва да кажем как и след това защо именно така.

Второто нещо, което е важно e, че при ОТ неизменно има предварително възприета цел, ясно и точно определена, и технологията осигурява постигането й. Ако целта не се постигне 100%, това означава, че това, което наричаме ОТ, всъщност не е технология, или сме допуснали некоректност, непрецизност в дадената технология, или не сме избрали подходящата технология. Но при изхождането от ОТ в образователната дейност, това е неотменимо правило - изискването, че се тръгва от целта. Едва ли е нужно специално да се посочи е, че онова, което прави технологиите особено значими, е че те осигуряват качество на образователния процес.

Третата съществена особеност на технологиите е свързана с това, че ОТ като понятие заема някаква междинна позиция между понятието „правило” и понятието „алгоритъм”.

ПРАВИЛОТО дава общото указание за начина на осъществяване на дейността, за да се постигне проектирания резултат, но не предполага строгото, стриктно спазване на всичко, което се съдържа в правилото. Ние можем при изхождането от едно правило да се съобразим с конкретната ситуация.

АЛГОРИТЪМЪТ като най-високото равнище, на това, което посочваме, изисква стриктно спазване на процедурата при изпълнение на дейността и не допуска абсолютно никакво отклонение. Всяко отклонение от алгоритъма води до дефект.

ТЕХНОЛОГИЯТА очертава пътя на решението, последователните стъпки, но за разлика от правилото допуска в известна степен пригаждане, адаптация към конкретната ситуация, към конкретните условия. Казаното се отнася особено до технологиите в социалната сфера и образователната практика в това число. При всяко своето приложение реално технологията намира вариативно решение, вариативна реализация, пригодена в известна степен към моя стил на дейност, към моя стил мислене и към конкретната ситуация.

Самото наименование „технология” навлиза в педагогическтата теори я и практика от производствената сфера. Дълго време се оспорва дали изборът на понятие е уместен и сле много спорове засега няма друго понятие.

VІ. ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Ясно е, че в производствената сфера, знаем го от обща култура, всяко отклонение от технологията на производството води до дефект. Изисква се абсолютно точно спазване на технологията при производството на даден продукт. Независимо че терминът се въвежда в образователната и социалната сфера, ако се спазва строго технологията, без да се съобрази с учителя, учениците, конкретната ситуация, това ще доведе до отклонение до еталонното качество. Следователно частичната адаптация, частичното пригаждане на технологията към конкретната ситуация в образователната сфера, без да се наруши смисълът, философията не технологията, ни осигурява по-добро качество.

По начало технологиите се въвеждат в образователната практика именно, за да се достигне в условията на масовото училище в широки мащаби добро качество на образователния процес. Технологията осигурява постигането на проектираната цел, което е индикатор за качество в образователния процес.

В ясно откроените тенденции в развитието на образованието се очертават няколко направления за търсене на желаното за дадения момент качество на образованието.

Едното направление на това търсене е свързано с модернизацията на образованието, със запазването на общата, утвърдена система на образование и търсене на възможности за рационализация, за модернизация, за осигуряване на по-добро качество на това, което съществува, на това което е утвърдено, на днешната система на образованието по законите на неокласическата, реформаторската педагогика. Технологиите са именно в това направление – модернизация, усъвършенстване на образователния процес, свързано с постигане на качество на педагогическия процес в ситуацията на днешната образователан система.

Другото направление, което е достатъчно ясно откроено, това е т. нар. иновационен път на усъвършенстване на педагогическия процес. Тук акцентът е върху въвеждането на иновационни решения, на родени в практиката нови, нестандартни решения, които осигуряват ефективност. Новости, които са родени в самата практика, а не въведени отвън.

Третото направление това е шоковата промяна – кардинален отказ от това, което е днес училището и търсене на алтернативни, други, различни, противоречащи на това, което съществува, на това, което е натрупано, решения, начин на организация, начин на обучение.

По правило преобладаващата част от технологиите, които съществуват и се прилагат в образователната практика, са свързани именно с първото направление – модернизацията. Проучванията свидетелстват за това, че преобладаващата част от учителите предпочитат да се движат по този път в търсене на качеството в училище.

В образователната практика през последните 5-10 години се очертава тенденцията за използването на нетрадиционни образователни технологии и във второто направление. Те са по-малко, но има такава тенденция. Тук става въпрос за заимстване на технологии от други сфери.

Като понятие и като практика ОТ почват да се използват през 30-40-те години на миналия век първоначално в практиката на САЩ с изключителната популярност на програмираното обучение през този период. Тласък на използването на ОТ дава именно програмираното обучение. В общи линии то представлява следното: учебното съдържание се структурира в малки дози, подава се на ученика малко доза информация, проверява се дали е овладяна, ако е овладяна, се дава втората доза, ако не е овладяна, се връща назад, отработва се наново тази информация и след това стъпка по стъпка, докъдето стигне. Това е и модерното виждане на кибернетичния подход в обучението. То се разглежда като отработка на информация.

VІІ. ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Навлизането на технологиите в образованието се разделя на три основни периода.

І период - от 60-70-те години. Този период се характеризира с мощен тласък на програмираното обучение, бързото му разпространение и отказът от него. Тогава акцентът за технологиите е върху възможностите за използване на технически средства в образованието: грамофони, магнитофони, машини за изпитване и др.

ІІ период - от 60-70-те години до 90-те години. През този период наново се актуализира и привлича интерес програмираното обучение, което е под влияние на кибернетичния и системния подход в образованието. Той е свързан с разглеждането на образователния процес като управляем процес, който може да се програмира и да се реализира по една универсална система. През този период става популярно понятието „технологии” и ние ще се запознаем отначало именно с технологии, които тогава са създадени и подчинени на това време.

ІІІ период след 90-те години. Този период е свързан не само и не толкова с използването на една или друга образователна технология в практиката, а със технологичния подход към образователния процес. Има разлика между използване на технология и технологичен подход в образованието. В какво се заключава разликата? В това, че в първия случай ние създаваме една технология или избираме една, две, десет, сто от наличните образователни технологии и въвеждаме тази технология в своята собствена практика. Докато сега налагащият се подход означава целият образователен процес, с цялата своя сложност, да се разглежда като един управляем процес, като една сложна технология. Сега ОТ има по-сложни структури.

Ако потърсим и достигнем до литературни източници, където са представени образователни технологии, то първоначално неизбежно прави впечатление, че текстът, информацията е структурирана по по-различен, по по-непривичен начин, отколкото литературата, с която боравим. В литературните източници, ако се спазват принципите на представянето на образователните технологии, информацията се подава в структуриран вид: карти и диаграми.

VІІІ. „ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕХНОЛОГИЯ” И „ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕХНИКА”

Между понятията „образователна технология” и „образователна техника” съществува тясна връзка, но те не са тъждествени. Най-често под ОБРАЗОВАТЕЛНА ТЕХНИКА се разбира самия инструментариум, различните материални средства за обучение и възпитание. ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ТЕХНОЛОГИЯ представлява процесуално-действената, организационно-функционалната страна на образователната дейност – от целите и мотивите, чрез съдържанието, методите, средствата и условията – до оценката на резултатите.

В образованието се въвеждат различни техники. Например като допълнително затруднение за по-бързо справящите се ученици могат да се използват следните техники:

1. Въвеждане на допълнителен регламент – да реши задачата за по-кратко време.

2. В условието на задачата да се изисква решение по друг начин или отговор на допълнителен въпрос.

3. Друг тип решение – да състави подобна задача.

Когато се извършва само едно действие, то е техника, докато технологията са минимум две техники, взаимно свързани помежду си. От изключително важно значение за използването на образователните технологии е ясното и точно формулиране на целта, за да достигнем до еднозначна оценка.

При уточняването на целта трябва да се достигне до :

1. Диагностична постановка – когато формулираме такава цел, която е директно наблюдаема в поведението, реакциите на детето и която осигурява възможността за еднакво тълкуване на различните субекти. Целта може да се диагностицира, наблюдава, измерва.

2. Детайлизирана постановка на целта – директно наблюдаемо свойство.

Път за овладяването на технологичния подход и за използването на технологията е свързването й с теорията на целеполагането.

Съществуват три стъпки за детайлизирана постановка на целта според таксономията на Блум:

1. Формулиране на обща цел;

2. Формулиране на конкретизирана цел;

3. Формулиране на детайлизирана цел.

ІХ. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ КАТО ТИП СОЦИАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ

Както вече казахме, щом е „технология”, в производствената сфера с изисква точно спазване на технологията и всяко отклонение поражда дефект. Докато в социалната сфера, следователно и в образователната, всяко приложение на универсалната технология намира вариативно решение. В известна степен се адаптира към конкретната ситуация според възможностите за учене на ученика, стилът на образователната дейност на учениците, стилът на преподаване на учителя и т. н.

Х. ПОНЯТИЕТО ТЕХНОЛОГИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО (източник: руски сайт за дистанционно обучение)

На пръв поглед личностно-ориентираният подход, който ние определяме като водещ в сферата на образованието, и технологическият, си противоречат един на друг. Наистина първият предполага обръщане към вътрешния свят на ученика, към неговите ценности и възгледи. А в технологичния присъства ориентация към управляемост на образователния процес, което предполага точно задаване на целите и начините за тяхното достигане.

И тогава възниква въпросът – нима може да се опише вътрешния свят на обучаемия и начините за неговото използване в образователния процес? Как да постъпим в такава ситуация?

Очевидно е, че съвременният образователен процес трябва да бъде ориентиран към ученика. А това означава, че в съответствие със синергетическия подход имат право да съществуват спонтанността, неопределеността, линейността. Може ли да се говори за технологичност на образователния процес? За да отговорим на този въпрос, ще се обърнем към понятието „технология” и в частност „образователна технология”.

Технология

В речника на чуждите думи се дават следното определение. В превод от гръцката дума Techne, която означава изкуство, майсторство, умение и –логия – съвкупност от методи за обработка, изменение на състояния, свойства, форми на обекта.

В тълковния речник това понятие „технология” се определя като съвкупност от прийоми, приложими в дадена работа, майсторство.

Педагогическа технология

Според ЮНЕСКО „педагогическа технология” е системен метод за създаване, промяна и определяне на целия процес на преподаване и усвояване на знания, като се вземат под внимание техническите и човешките ресурси и тяхното взаимодействие, поставящи си задача да се оптимизира образователния процес.

Образователна технология

Това е процесна система на съвместната дейност на учениците и учителя по проектиране (планиране) на организацията с цел достигане на конкретен резултат при осигуряване на комфортни условия на участниците.

Съвместната дейност на учителя и учениците изисква да се определят крайните резултати от работата на ученика като субект на ученето и процесът на достигането им. Фиксира се пълният цикъл на управление на дейността на ученика. В тази връзка може да се каже, че образователната технология е призвана да обезпечи самоуправлението при обучението на учениците. Обръща се внимание на създаването на комфортни условия по време на дейността на субектите на образователния процес, така че да може да се разкрие и реализира максимално творческия и личностен потенциал на учениците.

Всяка образователна технология включва в себе си:

- цел;

- научни идеи, на които се опира;

- система от действия на учителя и ученика;

- критерии за оценка на резултата;

- резултати;

- ограничения в използването.

И така съвременната образователна технология се характеризира със следните особености:

- технологията се разработва във връзка с конкретен педагогически замисъл и е основана на определена методологическа, философска позиция на автора;

- действията, операциите, комуникациите се осъществяват в съответствие с целта и имат формата на конкретен очакван резултат;

- технологията функционира на договорна основа, като се взимат под внимание принципите на диференциация и индивидуализация, оптимална реализация на човешките и техническите възможности, използване на диалог, общуване;

- поетапното планиране и последователното въплъщаване на елементите от педагогическата технология трябва да могат да бъдат – от една страна – възпроизведени от всеки учител, а от друга – да се гарантира достигане на планираните резултати от всички ученици;

- неразделна част от образователната технология се явяват диагностичните процедури, съдържащи критерии, показатели и инструментариум за измерване на резултатите от дейността.

___________________________

Настоящата публикация е написана въз основа на лекция, четена от доц. д-р Тамара Загорова, преподавател в ДИУУ - специалност педагогическа психология.

Последната точка от статията е превод на материал от руски сайт за дистанционно обучение на учители