Въвеждане на делегираните бюджети е прибързано, а издръжката от 1151 лв. средно на ученик - недостатъчна. 

В София положението е драматично, защото има много училища. Стандартът за издръжка е най-нисък - 980 лв. на ученик", каза зам.-кметът по образованието Йорданка Фандъкова.

Миналата седмица в училище дойде на посещение новият ни районен кмет, който каза същото нещо. При положение, че 1151 лева са недостатъчни, 980 лева (за София) са сума, с която е невъзможно да се управлява едно училище. Ще се закрият две СОУ-та в квартала по всяка вероятност. С наредбата за брой ученици до 30 просто ще ни закопаят. Масово ще напуснат учителите, защото и сега не се издържа, а какво остава при по-голяма натовареност.

Продължаваме да сме свидетели на това, че образованието в България е „приоритет” на националната политика :(

     Да, скъпа  Кралице! Образованието е приоритет на книга и последна глуха на дело!  А децата?  Те на кого са приоритет? Май само на родителите им!   Но образованието е функция на правителството, а то абдикира! и тогава "къде си ти, може би"? и още: "пари нема, действайте"!                        Докога?
С поздрав и недоумение!

Май, уви, ако се съди по впечатленията на учителите, много малка част от децата са приоритет на родителите. Няма училище (а през 2007 ми се наложи да работя пряко с 40-50 училища), в което ей тази картинка да не се среща: "на родителски срещи - 15-20% от родителите; в училищното настоятелство - 2-5 % от родителите; без проблем вървят контактите с малцината родители, чиито деца нямат никакви проблеми с ученето и училището като цяло; с родителите на децата, които имат някакъв проблем - по правило връзката е трудна до невъзможност". Като добавим и официалната статистика, според която 70% от децата в домовете за деца без родителски грижи си имат родители - някак не излиза сметката, че децата са приоритет и на родителите. Гадна работа.

Професоре, за съжаление децата са приоритет само на някои родители. Не на всички. Както казва Пайдея, на родителски срещи идват малцина, онези, истински загрижените, а другите смятат, че родителската среща им отнема от личното време.

Грижата за децата си личи по много неща: как е облечено детето; в какво състояние са учебниците и тетрадките му и дали му е осигурено всичко необходимо за учебен труд; идва ли навреме на училище; помислено ли е какво ще яде според продължителността на престоя му; изградени ли са у него някакви навици за самостоятелна работа и за организация на работното място; какво е отношението на детето към училището като институция и към учителя като представител на тази институция. Мога да изброявам още издайнически признаци, по които може да се съди за загрижеността на родителите към децата си.

Смятам, че ако един родител нехае за образованието на детето си, той е небрежен и към всичко останало, свързано с отглеждането и възпитанието на неговата рожба.