Всички Вие бяхте свидетели, а мнозина и участници в дискусията, предизвикана от нашите протестни действия. В част от общестото битуваше разбирането, че стачкуваме “за пари”, за увеличение на заплатите, че искаме немислими суми “на калпак” и всичко това се синтезираше във фразата “Какво искат тези даскали?!”.
Това тълкуване и тази фразеология предизвикаха създаването на този текст, който трябва да даде точен и ясен отговор на въпроса “Защо стачкувахме?”.
Стачкувахме не само за увеличение на заплатите.
Стачкувахме, защото през последните 17 години държавата в лицето на своите институции беше забравила за нас.
Стачкувахме, защото Министерството на образованието и науката 17 години започваше реформата, но досега не я започна истински и не смята да я завърши.
Стачкувахме, не защото сме против реформата, а срещу йезуитското предложение на правителството “Пари срещу реформа”, без последната да бъде сериозно и отговорно обсъдена от всички заинтересувани страни.
Стачкувахме, защото обществото беше прехвърлило върху нашите плещи цялата отговорност за възпитанието и образованието на своите подрастващи и непълнолетни членове, като изискваше от нас всичко онова, от което то бе дезертирало.
Стачкувахме, защото чувстваме отговорност за нашите ученици, които са и наши деца.
Стачкувахме, защото сме отговорни за тяхното бъдеще.
Стачкувахме, защото ни вълнува бъдещето на българското образование.
Стачкувахме, защото това бе последният цивилизован начин да бъдем чути от държавните институции и от обществото.
Стачкувахме, за да защитим човешката и професионалната си чест и достойнство.
Ние не погазихме моралните си принципи и професионална етика.
Ние устояхме на всички опити да бъдем манипулирани, разединени, измамени, заблудени, изкушени от управляващите, не позволихме да бъдем използвани за политически цели от различни партии и организации.
Ние не отстъпихме, не преклонихме глави пред арогантното и високомерно поведение на правителството.
Ние не слязохме на булевардното равнище на някои електронни и печатни медии, които чрез неточни интерпретации, инсинуации и откровени лъжи се опитваха да внушат на обществото, че ние сме едни самозабравили се в своите искания даскали.
Ние направихме своя избор!
Ние бихме камбаната на нашата съвест, защото сме разтревожени и огорчени от безразличието и апатията, с която част от обществото се отнесе към бъдещето на българската нация.
Ние изнесохме един открит урок пред България за достойно гражданско поведение.
Трябва да признаем, че не всички ни чуха, не всички ни разбраха, не всички ни подкрепиха.
Но вярваме, че урокът ще бъде запомнен, осмислен и разбран.
Дали сме победени или победители всеки сам ще реши. Онова, което никой не може да ни отнеме, не може да заличи от съзнанието ни, е усещането за единение, за солидарност, за духовна сила, за вяра във вечните и хуманни принципи и ценности, които ни ръководеха в нашите действия.
След всичко, което изговорихме и направихме през тези шест седмици, които можем да наречем “Есента на нашето недоволство”, всеки един от нас с чиста съвест може да каже “Гордея се, че съм български учител!”.
ОТ СТАЧКУВАЩИТЕ УЧИТЕЛИ ОТ ПГЕА
(БИВШ ТЕХНИКУМ “КИРОВ”) – СОФИЯ
02.11.2007 г.
Благодаря ти, Mariana1000 за вярно подбраните думи! Доста „материали” /по темата „Защо стачкувахме?”/ насъбрах в една папка и ще ги разпечатам „обилно” в помощ на родители, ученици и учители като „инфо” за предстоящите родителско-ученически срещи /ако на някой все още му се чете L.. / Една колежка, бързаща да навакса материала, така ми го и каза: - Ти на мен не ми обяснявай! Като, че ставаше въпрос за досадно прекъсване на учебния процес / ..спрял тока, НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС, а сега да продължим с учебния материал../ Разбира се, че всеки сам ще си даде сметка дали е победен или победител, какво е спечелил и загубил, но важното е, че СТАЧКАТА СЕ СЛУЧИ! Ехото тепърва ще отеква! Страната ни е изправена пред една пропаст, но не тази на хиперинфлацията /с която мин. Орешарски плашеше обществото - ако даде повече пари за образование/,а на „духовното опустошаване” /виж статията на Д. Коруджиев – http://liternet.bg/publish20/d_korudzhiev/poslednata.htm „Последната преграда”/ ! Надявам се, че все повече хора ще се събудят и повярват, ще разберат че състоянието на образователната ни система, бъдещето на децата ни, ако искаме да останат в България, ЗАВИСИ ОТ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС – УЧИТЕЛ, РОДИТЕЛ, УЧЕНИК, че имаме право на избор и ако искаме НЕЩО да стане трябва хубаво да се потрудим! Изграждането на гражданско общество сигурно не е бърз и безболезнен процес – трябва да се разделим с някои илюзии и да погледнем реалностите в очите. Когато се събуждаш от дълбок сън /някъде споменаха 17 год./, не може с едно раздрусване на главата си и хоп да се отзовеш в „мечтания нов свят”. Не става! Толкова ни е вътъка.. Спомнете си началото на стачката – не всички тръгнаха /има у-ща, които изобщо не стачкуваха/, постепенно се включиха голяма част, националните митинги, а „драмите” в отделните колективи едни „за”, други „против”, и това „хрисимо” очакване от синдикатите какво да правим, как да действаме..имаше и еуфорията „не дава вот”, „отхвърля предложението” ... и финалните акорди – синдикалните лидери ни обобщиха какво сме решили, без изобщо да ни питат. Стигнахме до тук и мисля, че няма от какво да се срамуваме! Да влезем с ведро лице в час! Да се вгледаме в себе си, в собствената си работа като учители – имаме чудесни учителски „практики” за споделяне, най-добрите имат и впечатляващи международни резултати на наши ученици, но имаме и много трески за дяляне .. Така, че да се хващаме за работа колеги – да будим и да образоваме /включително и себе си/! А колкото до стачката аз вярвам, че ще има второ успешно продължение! I will be back!
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи