Идеята възниква през 70-те години на миналия век от известният психотерапевт и професор по клинична психология в Университета в Ница (Франция) Ан Ансин Шутзенбергер.
Психогенеалогията е свързващ мост между Психологията и Генеалогията(наука за историята на рода и произхода на индивида).
Психогенеалогията се състои в задълбочен анализ на родствените отношения в семейството в продължение на няколко поколения, с цел разкриване смисъла на събития от нашия живот, видян през призмата на родовата ни история.
Ние сме родени в сърцето на една сложна мозайка, съставена от успехи, радости, трагедии, съжаления, раздели, изневяри, недоизказани думи, тайни...в един лабиринт , където, историите на всеки един от нас е преплетена една с друга. В това огромно хранилище на събития, чувства и заплетени съдби , както сигурно сте забелязали, понякога човек може да прекара точно определена болест или да има необичайно затормозяващо поведение, съответсващо на много точно усещане или спомен без самия той да го е преживял. Най-често конфликтния спомен или усещане произхожда от нашето семейно минало, ако някой от нашите предци е преживял конфликт или драма без да е успял да ги разреши, ние сме им носители чрез клетъчната ни памет. По този начин, несъзнателно сме подтикнати да намерим решения на този конфликт, било то под формата на болест, поведение или чрез изборите които правим в живота(професия, партньор, предпочитания...): нашата СЪДБА.
„Това което не е доведено до съзнанието приема формата на съдба” (К.Г.Юнг)
В действителност, всички ние сме точна конкретизация на сбор от памети:
Това показва , че въздействието на „праисторията” и трансгенерационното наследство върху нашия живот е първоначално.
Колкото повече се чувстваме съпричастни към живота си, към желанието си да се освободим от нашето семейно минало, както и да освободим децата си от стойности и вярвания (да отделим плявата от житото), които бихме им предали несъзнателно, толкова по-ефикасни ще бъдем във нашето личностно изграждане.
Всяко съвремие, всеки настоящ миг във всяка лична съдба се бои от бъдещето и идеализира миналото. Казаното е валидно за цели нации и поколения, които носталгично копнеят по добрите стари времена, но в случая това е безразлично, в случая нас ни интересува конкретният човек – не и абстрактното човечество.
Life under capitalism is a supermax creche in which ‘neither growing up nor working hard will do you any good’. Madame Tlank and Clinical Wasteman anatomise the dialectic of childhood and adulthood as one in which wise children of all ages refuse both ‘maturity’ (or liability) and infancy (captivity). They conclude with a working definition of ‘adulthood’ decoupled from ‘childhood’: the power to decline to go on living under given conditions
Двете най-опустошителни думи, които чува едно момче: БЪДИ МЪЖ. От OPENLY FEMINIST Видеото: The Mask You Live In - Trailer
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи